Прибрах се вкъщи напълно изтощена и безцелно се мотаех из кухнята, когато на вратата се звънна. Погледнах през шпионката и видях Марино. Изненадах се.
— Това остана в джоба ми — обясни той в момента, когато отворих вратата.
Подаде ми самолетния си билет и квитанцията от колата под наем.
— Реших, че ще имаш нужда от тях за данъците си или нещо друго.
— Благодаря — казах.
Знаех, че не това е причината за идването му. Имах разписки от кредитната си карта. Нещата, които ми върна, не ми бяха необходими.
— Точно приготвях вечерята. Щом като вече си тук, можеш да останеш.
— Е, може да остана за малко. — Той отказа да ме погледне в очите. — Имам да върша разни неща.
Марино ме последва в кухнята и седна до масата. Започнах да режа червените чушки и да ги прибавям към накълцания лук, който се задушаваше в зехтин.
— Знаеш къде е уискито — казах, докато бърках усилено.
Марино стана и се отправи към бара.
— Щом се захващаш с това — извиках след него, — защо не ми приготвиш и на мен едно уиски със сода?
Той не отговори, но когато се върна, остави питието ми на плота до мен и се облегна на стената.
Изсипах чушките и лука при доматите в другия тиган и започнах да пека надениците.
— Няма второ — извиних се, докато работех.
— Не ми изглежда да има нужда от такова.
— Агнешко с бяло вино, телешко, или свинско печено би било чудесно.
Напълних тенджера с вода и я сложих на печката.
— Страхотна съм с агнешкото, но ще те поканя друг път.
— Май ще е по-добре да изоставиш рязането на трупове и да отвориш ресторант.
— Това като комплимент ли да го приема?
— О, да. — Той запали цигара с безизразно лице. — Как го наричаш това? — кимна Марино към печката.
— Нарича се жълти и зелени спагети със сладки чушки и наденица — отговорих, докато слагах надениците в соса. — Но ако исках да ти направя впечатление, щях да го нарека „le papardelle del Cantunzein“.
— Не се тревожи. Впечатлен съм.
— Марино — погледнах към него. — Какво стана тази сутрин?
Той ми отговори с въпрос:
— Споменавала ли си на някого това, което Веси ти каза — за раната, нанесена с назъбено острие?
— Засега ти си единственият, на когото съм казала.
— Не мога да разбера как Хилда Озимек го налучка — ловния нож с назъбено острие, който се появил в мислите й, когато Пат Харви я завела на мястото за отдих.
— Трудно е да се разбере — съгласих се, докато пусках спагетите във врящата вода. — В живота има някои неща, които не могат лесно да бъдат обяснени.
На пресните спагети са нужни само секунди, за да се сготвят. Изцедих ги и ги сложих в купата, която поддържах затоплена във фурната. Добавих соса, малко масло и настъргах пресен пармезан. После съобщих на Марино, че вечерята е готова.
— В хладилника има малко ангинари — поднесох чиниите. — Но нямам салата. А във фризера има хляб.
— Нямам нужда от нищо друго — отговори той с пълна уста. — Това е много добро. Чудесно е.
Почти не бях докоснала чинията си, когато той беше готов за втора порция. Като че ли не бе ял от една седмица. Не се грижеше за себе си и това си личеше. Вратовръзката му имаше сериозна нужда от почистване, подгъвът на единия му крачол бе разпорен, а на ризата му имаше жълти петна под мишниците. Всичко по него говореше, че е изоставен, и това едновременно ме вбеси и разстрои. Не виждах защо един възрастен мъж трябва да си позволи да изпадне в такова лошо състояние — като опустяла къща. Знаех, че животът му е излязъл от релсите и той не може да си помогне. Нещо не беше наред.
Станах и взех бутилка червено вино от рафта.
— Марино — започнах, докато наливах чашите. — Чия снимка показа на Хилда? На жена ти ли?
Той се облегна на стола си и отказа да срещне погледа ми.
— Няма нужда да говориш за това, ако не искаш. Но от известно време не си на себе си. Съвсем явно е.
— Това, което ми каза Хилда, направо ми взе акъла — отговори той.
— Каквото Хилда каза?
— Да.
— Искаш ли да ми разкажеш всичко?
— На никого не съм казвал за това.
Марино взе чашата си с вино. Лицето му беше каменно, очите — унизени.
— Миналият ноември тя се върна обратно в Джърси.
— Дори не съм сигурна, че някога си ми казвал името на жена си.
— Уоу! — измърмори той горчиво. — И това ако не е забележка.