— Ще оставя това в лабораторията рано утре сутрин — каза Марино. — После трябва да се явя в съда. Страхотен начин да прекараш свободния си ден.
— По кой случай?
— Случаят на Буба, застрелян от приятеля си Буба, като единственият свидетел е друг кретен на име Буба.
— Не говориш сериозно.
— Хей — каза той и отключи вратата на колата. — Сериозен съм като пушка с прерязана цев. — Марино включи двигателя и измърмори: — Започвам да намразвам тази работа, док. Кълна се, истина е.
— В момента мразиш целия свят, Марино.
— Не, не го мразя — отговори той и се засмя. — Тебе наистина те харесвам.
Последният ден от януари започна с идването на пощата, която ми донесе официално писмо от Пат Харви. Кратко и делово тя ми съобщаваше, че ако до края на следващата седмица не получи копия на докладите от аутопсията и токсикологичните резултати, ще изиска съдебно нареждане. Копие от писмото бе изпратено на прекия ми шеф, комисарят на службата по здравеопазване, чиято секретарка се обади по телефона след по-малко от час и ми предаде неговата молба да се явя веднага в офиса му.
Отлагайки аутопсиите, които ме чакаха долу, аз напуснах службата и изминах малкото разстояние от „Франклин“ до гарата на улица „Мейн“, която години наред стоя празна, после бе превърната в магазин, просъществувал кратко време, и накрая бе закупена от щата. В известен смисъл старинната червена сграда с часовникова кула и покрив от червени плочки отново се бе превърнала в гара — временна спирка за държавните служители, принудени да се преместят, докато сградата им бъде ремонтирана и почистена. Губернаторът назначи доктор Пол Сешънс за комисар преди две години. Срещите с новия ми началник, макар и редки, бяха доста приятни. Имах чувството обаче, че днес ще е по-различно. Секретарката му звучеше съчувствено по телефона, като че ли знаеше, че ще ми се карат.
Шефът имаше кабинет на втория етаж, до който се стигаше по мраморна стълба, изгладена от бързащите нагоре-надолу пътници в отдавна отминали времена. Някога тук се намирали магазин за спортни стоки и бутик, в който продавали шарени хвърчила и ветропоказатели. Сега стените бяха съборени, прозорците — запълнени с тухли, кабинетите — покрити с мокет и ламперия по стените и елегантно мебелирани. Доктор Сешънс бе съвсем наясно с мудната работа на държавните служби, поради което се бе настанил във временния си офис за постоянно.
Секретарката му ме поздрави със съчувствена усмивка, която ме накара да се почувствам още по-зле. Тя се протегна към телефона и съобщи, че съм дошла. Солидната дъбова врата се отвори незабавно и доктор Сешънс ме покани вътре.
Той беше енергичен човек с оредяваща кестенява коса и очила в огромни рамки, които закриваха цялото му лице. Докторът представляваше жив пример на идеята, че маратонът никога не е бил предназначен за човешки същества. Гърдите му бяха туберкулозни, а тялото толкова слабо, че почти никога не сваляше сакото си, а и често през лятото носеше ризи с дълги ръкави, защото хронично мръзнеше. Все още носеше шина на лявата си ръка, счупена преди месеци на едно състезание на Западния бряг. Докторът се спънал в една закачалка, недокосната от краката на тичащите пред него, и паднал насред улицата. Вероятно той беше единственият състезател, незавършил надбягването, но въпреки това оказал се във вестниците.
Докторът седна зад бюрото си, в средата на което лежеше писмото от Пат Харви. Лицето му изглеждаше необичайно сериозно.
— Предполагам, вече сте видели това? — Той почука с показалеца си по писмото.
— Да — отговорих. — Естествено е Пат Харви силно да се интересува от резултатите от прегледа на дъщеря й.
— Трупът на Дебора Харви бе намерен преди единайсет дни. Трябва ли да заключа, че все още не знаеш каква е причината за смъртта — нейната и на Фред Чейни?
— Знам тя от какво е умряла. Причината за неговата смърт още не е определена.
Той ме погледна объркано.
— Доктор Скарпета, бихте ли ми обяснили защо тази информация не е била съобщена на семейство Харви и бащата на Фред Чейни?
— Обяснението ми е съвсем просто — отговорих. — Трябва да се извършат още някои специални изследвания, затова и случаите са задържани. Освен това ФБР ме помоли засега да не давам никаква информация на никого.