— Разбира се — добави той, — Пат Харви ще се покаже прекалено агресивна, като използва влиянието на службата си по този начин. Може и просто да блъфира.
— Съмнявам се — казах лаконично.
— Ще видим. — Той стана от бюрото си и ме изпрати до вратата. — Ще пиша на госпожа Харви и ще й съобщя, че ние с вас сме си поприказвали.
Готова съм да се обзаложа, че ще го направиш, помислих си ядосано.
— Обърнете се към мен, ако имате нужда от някаква помощ — усмихна се той, избягвайки погледа ми.
Току-що му бях казала, че се нуждая от помощ. Нямаше да е зле, ако си беше счупил и двете ръце — така или иначе и пръста си нямаше да мръдне.
Веднага щом се прибрах в кабинета, запитах Роуз и чиновничките от регистратурата дали се е обаждал журналист от „Поуст“. Те преровиха всички съобщения и послания, оставени за мен, но не можаха да открият Клифърд Ринг. Той нямаше право да ме обвинява в мълчание, тъй като въобще не бе опитал да се свърже с мен, помислих си. Но въпреки това бях доста озадачена.
— Между другото — добави Роуз, когато се отправих надолу по коридора — Линда те търсеше. Каза, че трябвало да те види незабавно.
Линда беше специалистът по огнестрелните оръжия. Марино сигурно е донесъл гилзата, реших аз доволно. Това беше хубаво.
Лабораторията за изследване на огнестрелни оръжия се намираше на третия етаж и можеше спокойно да мине за оръжеен магазин. Револвери, пушки и пистолети покриваха масите, а веществени доказателства, увити в кафява хартия и подредени на пода, образуваха високи до гърдите купчини. Тъкмо реших, че всички са отишли на обяд, когато чух приглушените изстрели от пистолет иззад затворената врата. До лабораторията имаше малка стаичка, която се използваше за изпробване на оръжията. Стреляше се в галванизиран резервоар, пълен с вода.
Два пълнителя по-късно Линда се появи. В едната си ръка държеше трийсет и осем калибров „Спешъл“, а в другата — изстреляните куршуми и гилзи. Линда беше слаба и женствена, с дълга кестенява коса и големи лешникови очи. Клошираната черна пола и бледожълтата копринена блуза със златна брошка на деколтето бяха покрити от бялата престилка. Ако седях до нея в самолет и опитвах да отгатна професията й, щях да си помисля, че предава поезия или ръководи картинна галерия.
— Лоши новини, Кей — каза тя, като остави пистолета и амунициите на бюрото си.
— Надявам се, не говориш за гилзата, донесена от Марино.
— Страхувам се, че е точно така. Тъкмо щях да гравирам върху нея инициалите си и номера на лабораторията, когато получих неприятна изненада. — Тя се доближи до микроскопа. — Заповядай — предложи ми стол Линда. — Картинка, доста трудна за обяснение.
Настаних се удобно и надникнах в микроскопа. В кръга от светлина от лявата ми страна се виждаше стоманената гилза.
— Не загрявам — измърморих, докато нагласях фокуса.
Върху гилзата бяха гравирани инициалите Дж. М.
— Мислех, че Марино ти я е предал — погледнах към Линда.
— Да. Дойде преди около час — отговори тя. — Попитах го дали той е написал инициалите, но ми отговори, че не е. Аз и не мислех, че той го е свършил. Инициалите на Марино са П. М., а не Дж. М., а и той се занимава с тази работа прекалено отдавна, за да знае какво не трябва да прави.
Макар и някои детективи да поставяха инициалите си върху гилзите, както правеха и някои съдебни лекари с куршуми, извадени от телата, оръжейните експерти се опитваха да премахнат тази практика. Да прокараш острието по метала е рисковано, защото винаги съществува опасността да надраскаш следите от затвора на оръжието, ударника или други важни части като жлебовете и нарезите, които са подходящи за идентификация. Марино знаеше това. Също като мен той винаги поставяше инициалите си на найлоновия плик и оставяше уликите недокоснати.
— Трябва ли да повярвам, че тези инициали вече са били на гилзата, когато Марино я е донесъл? — запитах.
— Очевидно.
Дж. М. Джей Моръл, помислих объркано. Защо гилза, забравена на местопрестъплението, ще бъде маркирана с неговите инициали?
Линда предположи:
— Чудя се дали някой от полицаите, които са работили на онова място, не е държал гилзата в джоба си по някаква причина и случайно да я е загубил. Например — ако е имал дупка в джоба си.