Обикновеното облекло на майора се състоеше от пуловер и кадифени джинси, които не можеха да скрият предишната му професия. Имаше абсолютно военен вид. Изправена, стегната фигура, нито грам тлъстина, бяла, късо подстригана коса. Макар и преминал пенсионна възраст, все още изглеждаше напълно подходящ за участие в битки. Не ми беше трудно да си представя как се вози в джип, подскачащ по неравния път, или как яде дажбата си в джунглата направо от консервата, докато тропическият дъжд вали върху него.
— Никога не съм хапвала нещо лошо тук и вие го знаете — казах топло.
— Търсите Бентън, а той търси вас. Старото момче е ей там — посочи той. — В обичайната си лисича дупка.
— Благодаря, Джим. Знам пътя. Чудесно е, че се видяхме отново.
Той ми намигна и се върна на бара.
Марк бе човекът, който ме заведе за първи път в ресторанта на майор Джим Янси, по времето, когато пътувах до Куантико два пъти месечно, за да го видя. Докато вървях под тавана, покрит с полицейски лампи и военни реликви, сърцето ми се присви от спомените. Можех да посоча масите, на които ние с Марк седяхме. Струваше ми се странно, че сега там виждам непознати, заети в собствените си разговори. Не бях идвала тук почти цяла година.
Напуснах главната зала на ресторанта и се отправих към по-усамотената част, където Уесли ме чакаше в „лисичата си дупка“ — ъглова маса до прозорец с червени завеси. Той пиеше питието си и не се усмихна, когато се поздравихме официално. Келнер в черен смокинг се появи, за да вземе поръчката ми за питие.
Уесли ме погледна с очи, непроницаеми като банков трезор, и аз отговорих по същия начин. Той беше обявил първи рунд и сега започвахме битката.
— Силно съм разтревожен, защото смятам, че имаме проблем с комуникацията, Кей — започна той.
— Мнението ми е абсолютно същото — отговорих с желязно спокойствие, което бях усъвършенствала на свидетелското място. — Аз също се тревожа от проблема ни с комуникацията. Дали Бюрото не подслушва телефона ми и не ме следи? Надявам се, че човекът, скрит в гората, е успял да ни направи хубави снимки с Марино.
Уесли отговори не по-малко спокойно:
— Лично ти не си под наблюдение. Под наблюдение е само горската местност, където вие с Марино бяхте забелязани вчера.
— Вероятно, ако беше ни уведомил — казах аз, като с мъка удържах гнева си, — щях да ти кажа предварително, че ние с Марино сме решили да се поразходим дотам.
— Никога не ми е идвало наум, че може да решите подобно нещо.
— Винаги съм посещавала повторно местопрестъпленията. Работиш с мен от достатъчно дълго време, за да го знаеш.
— Добре, грешката е моя. Но сега вече знаеш. И ми се иска да не ходиш там отново.
— Не възнамерявам да го правя — казах раздразнено. — Но ако почувствам подобна нужда, с удоволствие ще те предупредя. Макар че така или иначе ще разбереш. А аз определено нямам нужда да си губя времето, за да събирам веществени доказателства, поставени там от агентите ти или полицаите.
— Кей — каза той с по-мек тон. — Аз не се опитвам да се меся в работата ти.
— Не обичам да ме лъжат, Бентън. Казват ми, че на мястото не е открита гилза, а аз научавам, че тя е била предадена в лабораторията на Бюрото преди повече от седмица.
— Решихме да поставим мястото под наблюдение и не искахме това да се разчува — каза той. — А колкото по-малко хора знаеха за това, толкова по-добре.
— Очевидно ти смяташ, че убиецът ще се върне на местопрестъплението.
— Възможно е.
— Тази възможност идвала ли ти е наум при първите четири случая?
— Този път е различно.
— Защо?
— Защото е оставил улики и го знае.
— Ако той чак толкова се тревожеше за гилзата, имал е достатъчно време да се върне и да я потърси през есента — възпротивих се.
— Той може да не знае, че сме разбрали как е била убита Дебора Харви и сме намерили куршум „Хидра-шок“ в гръбнака й.
— Смятам, че човекът, с когото си имаме работа, никак не е глупав.
Келнерът се върна с уискито и содата ми.
Уесли продължи:
— Намерената от вас гилза бе нарочно поставена там. Не го отричам. Вие с Марино сте се разходили из район, който е под наблюдение. В гората се криеха двама души. Видели са всичко, което вие двамата сте направили, включително и как намирате гилзата. Ако ти не ми се беше обадила, аз щях да те потърся.
— Иска ми се да мисля, че е така.
— Щях да ти обясня. Нямаше да имам избор, защото ти обърка нещата, макар и без да искаш. И си права. — Той взе питието си. — Трябваше предварително да ти съобщя за това. Тогава нищо такова нямаше да се случи и нямаше да сме принудени да се откажем от действията си или, по-меко казано, да ги отложим.