— Какво точно си отложил?
— Ако вие с Марино не се бяхте намесили в работата ни, утре в новините щеше да се появи история за убиеца. — Уесли направи кратка пауза. — Дезинформация, която да го изкара от спокойствието му, да го накара да се тревожи. Историята все пак ще се появи, но не преди понеделник.
— И какъв е смисълът й?
— Искаме той да си мисли, че нещо се е появило по време на прегледа на труповете и ние вярваме, че той е забравил важно доказателство на местопрестъплението. Заявяваме това и онова, отричаме доста неща, няма коментар от страна на полицията. Всичко намеква, че каквото и да е това доказателство, все още не сме извадили късмет да го намерим. Убиецът знае, че е оставил там гилзата. Ако се уплаши достатъчно и се върне да я потърси, ние ще го чакаме, ще го наблюдаваме как прибира гилзата, оставена от нас, ще го заснемем и после ще го хванем.
— Гилзата не струва абсолютно нищо, освен ако имате и него, и пистолета. Защо той ще рискува да се връща на местопрестъплението, особено ако изглежда, че полицаите са наоколо и търсят доказателството? — поисках да узная.
— Може да се тревожи за много неща, защото положението е излязло от контрола му. Сигурно е така, защото иначе не би застрелял Дебора в гърба. Вероятно въобще не е било необходимо да стреля по нея. По всичко личи, че е убил Фред Чейни с нещо друго, а не пистолет. Откъде може да знае какво всъщност търсим ние, Кей? Може да е гилза, но може да е и нещо друго. Той не е стопроцентово сигурен в какво състояние са били телата, когато ги открихме. Не знаем какво точно е направил на младежите, а пък той не знае какво може да сме открили по време на аутопсиите. Вероятно няма да опита да се върне на местопрестъплението в деня, в който историята бъде публикувана, но може да опита една-две седмици по-късно, когато всичко изглежда спокойно.
— Съмнявам се, че тази тактика ще свърши работа — казах.
— Ако не рискуваме, няма да спечелим. Убиецът е оставил улика. Ще постъпим глупаво, ако не предприемем никакви действия.
Вратата се отвори прекалено широко, за да мога да устоя на желанието си да вляза вътре.
— А предприемали ли сте действия, свързани с уликите в първите четири случая, Бентън? Научих, че във всяка една от колите е било намерено вале купа. Подробност, която очевидно старателно сте прикрили.
— Кой ти каза това? — запита той, без изражението на лицето му да се промени — дори не изглеждаше изненадан.
— Вярно ли е?
— Да.
— А намерихте ли го и в случая Харви-Чейни?
Уесли се огледа из залата и кимна на келнера.
— Препоръчвам филето миньон — отвори той менюто си. — Него или агнешкото филе.
Усетих, че треперя от нерви, докато давах поръчката си. Запалих цигара, но не можех да се успокоя. Мислите лудо препускаха из главата ми.
— Не отговори на въпроса ми.
— Не виждам какво общо има това с ролята ти в разследването — каза той.
— Полицията изчака часове, преди да ме повика на местопрестъплението. Телата бяха местени, докато аз успея да стигна дотам. Следователите не ми казват нищо. Ти ме караш да задържа информацията по случаите на Дебора и Фред за неопределено време. Междувременно Пат Харви заплашва да вземе съдебно нареждане, защото аз не искам да съобщя това, което съм открила.
Млъкнах. Бентън остана невъзмутим.
— И най-после — заключих аз с хапливи думи, — посещавам местопрестъплението, без да знам, че то е под наблюдение или че уликата, която съм намерила, е нарочно поставена там. Не мислиш ли, че тези подробности имат нещо общо с ролята ми в разследването? Макар и вече да не съм сигурна, че въобще имам някаква роля. Или по-скоро ти твърдо си решил да нямам такава.
— Не правя нищо подобно.
— Тогава някой друг го прави.
Той не отговори.
— Ако вале купа е било открито в джипа на Дебора или някъде близо до телата, за мен е важно да го знам. Това би свързало и петте случая. Когато из Вирджиния се разхожда сериен убиец, това наистина е от значение за мен.
Уесли проговори неочаквано и ме хвана неподготвена:
— Колко от тези неща си разказала на Аби Търнбул?
— Не съм й казвала нищо — отговорих и усетих, че сърцето ми заби по-силно.