— Ти си се срещала с нея, Кей. Сигурен съм, че няма да го отречеш.
— Марк ти е казал и смятам, че и ти няма да отречеш това.
— Марк не би могъл да знае, че си се виждала с Аби в Ричмънд или Вашингтон, ако ти не си му казала. А какъвто и да е случаят, той няма причина да не ми го каже.
Аз се втренчих в него. Откъде можеше Уесли да знае, че съм се виждала с Аби във Вашингтон, освен ако тя наистина не беше под наблюдение?
— Докато Аби ми беше на гости в Ричмънд — започнах аз, — Марк се обади и аз му споменах, че тя е при мен. Да не искаш да ми кажеш, че той нищо не ти е казал?
— Не ми е казвал.
— Тогава откъде знаеш?
— Има някои неща, които не мога да ти кажа. Просто ще трябва да ми се довериш.
Сервитьорът поднесе салатите ни и започнахме мълчаливо да се храним. Бентън не проговори отново, докато не пристигна основното ни ядене.
— Под голямо напрежение съм — каза той кротко.
— Виждам. Изглеждаш изтощен, съсипан.
— Благодаря, докторе — каза той иронично.
— А и в други отношения си се променил — притиснах го.
— Това е твое мнение.
— Изключваш ме от всичко, Бентън.
— Предполагам, че се държа на разстояние, защото ти ми задаваш много въпроси, на които не мога да отговоря, а и Марино прави същото. Аз пък започвам да се чувствам още по-напрегнат. Разбираш ли ме?
— Опитвам се — отговорих.
— Не мога да ти кажа абсолютно всичко. Можеш ли да оставиш нещата така?
— Не съвсем. Намираме се в доста объркана ситуация. Аз имам информация, от която се нуждаеш, а ти имаш информация, нужна на мен. Аз няма да ти покажа моята, освен ако ти не ми покажеш твоята.
Уесли ме изненада със смеха си.
— Смяташ ли, че можем да сключим подобна сделка? — настоях.
— Струва ми се, че нямам голям избор.
— Нямаш.
— Добре, намерихме вале купа и в случая Харви-Чейни. Да, аз накарах да разместят телата им, преди ти да пристигнеш. Знам, че беше глупаво, но нямаш идея защо картите са толкова важни. А и проблемите щяха да се увеличат, ако се разчуеше нещо. Например, ако вестниците научеха нещо по въпроса. За момента не мога да кажа нищо повече.
— Къде беше картата? — попитах.
— Намерихме я в чантичката на Дебора. Ченгетата ми помогнаха да я преобърна и открихме чантичката под трупа й.
— Искаш да кажеш, че убиецът е занесъл чантичката й в гората?
— Да. Няма логика в това Дебора сама да я е занесла там.
— В другите случаи картата е била оставяна в колата, за да бъде видяна лесно.
— Точно така. И това, че този път беше оставена другаде, също не съвпада със схемата. Защо не я е оставил в джипа? Другото, което не съвпада, е, че в предишните случаи картите бяха „Байсикъл“. А картата в чантичката на Дебора беше от различна марка. Освен това съществуват и влакната.
— Какви влакна? — запитах.
Бях събрала доста влакна от всички трупове, но повечето отговаряха на дрехите на жертвите или на тапицериите в колите им. Непознатите влакна (бях открила само няколко), не показваха никаква връзка между случаите и досега бяха абсолютно безполезни.
— В четирите случая преди убийствата на Дебора и Фред — каза Уесли — по седалките на шофьора във всяка от изоставените коли бяха намирани бели памучни влакна.
— Това е ново за мен — казах и отново се ядосах.
— Анализът на влакната бе правен в нашата лаборатория — обясни той.
— И как го обясняваш? — попитах.
— Историята с влакната е доста интересна. Жертвите не са носили бели памучни дрехи, когато са били убити. Предполагам, влакънцата са оставени от нападателя и това говори, че след убийствата е карал колите на младежите. Но това бездруго винаги сме го вярвали. Трябва да се замислим за дрехите му. Възможно е да е носил някаква униформа, когато се е срещнал с убитите. Бели памучни панталони. Не знам. Но на седалката на шофьора в джипа на Дебора не намерихме никакви бели памучни влакна.
— Какво открихте в джипа? — поисках да знам.
— Нищо подсказващо. Всъщност вътрешността на колата беше безупречна.
Уесли млъкна и започна да реже стека си.
— Важното е, че основните характеристики в този случай са различни и това ме тревожи заради другите обстоятелства.
— Тъй като една от жертвите е дъщерята на Наркоцарицата, ти смяташ, че случилото се може да има политическа мотивация, да е свързано с усилената дейност на майка й срещу наркотиците.