Той кимна.
— Не можем да изключим възможността убийствата на Дебора и приятеля й да са нарочно нагласени така, че да приличат на другите случаи.
— Ако тяхната смърт не е свързана с другите, а е била политически удар — казах скептично, — как тогава ще обясниш, че убиецът е знаел за картите? Дори аз доскоро не знаех за валето купа. Със сигурност във вестниците не е имало нищо подобно.
— Пат Харви знае — стресна ме той.
Аби, помислих си. Бях готова да се обзаложа, че Аби е съобщила тази подробност на госпожа Харви, както и че Бентън знае това.
— Откога знае госпожа Харви за картите? — попитах.
— Когато намерихме джипа на дъщеря й, тя ме попита дали сме открили и карта. Зададе ми въпроса и втори път — когато се появиха телата.
— Не разбирам. Защо е знаела още миналата есен? Звучи като че ли е знаела подробностите от останалите случаи, още преди Дебора и Фред да изчезнат.
— Знаеше някои от детайлите. Пат Харви се интересуваше от тези случаи дълго преди да има лично отношение към тях.
— Защо?
— Чувала си някои от теориите — отговори той. — Свръхдоза наркотик. Нова дрога из улиците, хлапетата отиват да я изпробват в гората и после ги намираме мъртви. Или търговец на наркотици, който се забавлява, като продава гнусната си стока на някое отдалечено място и наблюдава как младежите умират.
— Чух всички тези теории, но няма нищо, което да ги подкрепя. И при осемте младежи токсикологичните резултати бяха негативни за наркотик.
— Помня това от докладите — каза Бентън замислено. — Но това не означава, че хлапетата не са имали нищо общо с дрогата. Телата им представляваха просто скелети. Нямаше много материал за изследване.
— Имаше останали малко тъкани и мускули. Това е достатъчно за изследване. Например на кокаин и хероин. Можехме поне да открием производни на морфин. Що се отнася до по-луксозни наркотици — направихме проверка за ПСП и амфетамин.
— А какво ще кажеш за „Бял порцелан“? — предположи той, като говореше за един доста силен синтетичен наркотик, популярен в Калифорния. — Доколкото знам, не е необходимо голямо количество от него, за да се получи свръхдоза, и е труден за откриване.
— Вярно е. По-малко от един милиграм дори може да бъде фатален, което означава, че концентрацията е прекалено ниска, за да бъде открита без използване на специални процедури като РИА — забелязах обърканото му изражение и обясних. — Радиоимуноанализ — процедура, базирана на специфични реакции на антителата към дрогата. За разлика от обикновените методи РИА може да установи наличието на съвсем малки дози наркотик. Работим с нея, когато търсим ЛСД или бял порцелан.
— И не сте открили нито един от тях.
— Вярно е.
— А алкохол?
— Алкохолът е проблем, когато телата са вече разложени. Някои от тестовете бяха негативни, други показваха ниво, по-ниско от 0,5, вероятно в резултат на разлагането. С други думи — съвсем неубедително.
— При Харви и Чейни същото ли беше?
— Нямаше никаква следа от наркотици — казах. — Какъв е интересът на Пат Харви в предишните случаи?
— Не ме разбирай погрешно — отговори Бентън. — Не казвам, че това е било основното й занимание. Но сигурно е подочула нещо още когато беше прокурор, получила е вътрешна информация и е започнала да задава въпроси. Политика, Кей. Предполагам, ако се бе оказало, че смъртта на вирджинските двойки е свързана с наркотиците — независимо дали е случайна смърт или убийство, тя щеше да използва тази информация, за да подкрепи действията си срещу наркотиците.
Това обясняваше защо госпожа Харви изглеждаше толкова добре информирана по време на обеда ни миналата есен. Без съмнение тя е имала досие с всички данни в кабинета си поради интереса си в тези случаи.
— Когато разследванията й не доведоха доникъде — продължи Уесли, — тя просто като че ли изостави нещата, докато не изчезнаха дъщеря й и Фред Чейни. После всичко се сгромоляса върху нея, както можеш да си представиш.
— Да, представям си го. Също така мога да си представя и горчивата ирония, ако се окаже, че наркотици са убили дъщерята на Наркоцарицата.
— Не мисли, че госпожа Харви не се е сещала за това — каза Уесли намръщено.
Напомнянето ме вбеси отново.
— Тя има право да знае, Бентън. Не мога вечно да задържам тези случаи.
Той кимна на сервитьора, че сме готови за кафето.
— Трябва да ми осигуриш още малко време, Кей.