— Заради тактиката ти с дезинформацията?
— Трябва поне да опитаме, да оставим историята да бъде публикувана. В секундата, когато госпожа Харви научи нещо от теб, ще се развихри истински ад. Повярвай ми, знам по-добре от теб как тя ще реагира. Ще се отнесе към пресата и ще съсипе всичко, което сме подготвили, за да примамим убиеца.
— Какво ще стане, ако тя получи съдебно нареждане?
— Това ще отнеме доста време. Няма да стане още утре. Ще издържиш ли още малко, Кей?
— Не си свършил обяснението си за валето купа — напомних му. — Как би могъл един наемен убиец да знае за картите?
Уесли отговори неохотно:
— Пат Харви не събира информацията си и не прави разследванията си сама. Има помощници, персонал. Говори с други политици, с различни хора, включително избирателите. Всичко зависи от това на кого се е доверила, кой желае да я унищожи, ако въобще има подобно нещо, а аз не твърдя, че е така.
— Платен удар, нагласен така, че да изглежда като предишните случаи — замислих се. — Само дето наемният убиец е направил грешка. Не е знаел, че трябва да остави валето купа в колата. Оставил го е при трупа на Дебора, в чантичката й. Може да е някой, замесен във фалшивите благотворителни организации, срещу които Пат Харви ще свидетелства в съда.
— Говорим за лоши хора, които познават други лоши хора. Търговци на наркотици. Организираната престъпност. — Бентън мързеливо разбърка кафето си. — Госпожа Харви не се справя твърде добре с всичко това. Много е разсеяна. В момента делото пред Конгреса далеч не е на преден план в мислите й.
— Разбирам. А и подозирам, че тя не е в особено добри отношения с Министерството на правосъдието точно заради това дело.
Уесли внимателно остави лъжичката си на ръба на чинийката си.
— Не е — съгласи се той и ме погледна замислено. — Това, което тя се опитва да направи, никак няма да ни помогне. Чудесно е да изхвърлиш АКМСН и другите такива боклуци от бизнеса. Но не е достатъчно. Искаме да ги съдим. В миналото имаше известни търкания между нея и Агенцията за борба с наркотиците, ФБР и ЦРУ.
— А сега? — полюбопитствах аз.
— Сега е по-лошо, защото тя е лично намесена. Трябва да разчита на Бюрото да помогне за разплитане на случая с дъщеря й. Тя е обзета от параноя, не иска да ни сътрудничи. Опитва се да ни заобиколи, да вземе нещата в свои ръце. — Той въздъхна и добави: — Тя наистина е проблем, Кей.
— Вероятно тя казва същото за Бюрото.
Уесли се усмихна сухо.
— Сигурен съм, че го прави.
Исках да продължа мисловната ни игра, за да разбера дали Бентън крие още нещо от мен, затова му подадох още малко.
— При самозащита Дебора е получила рана на левия си показалец. Не срязване, а пробождане, причинено от нож с назъбено острие.
— Къде на показалеца? — запита той и се наведе към мен.
— На върха — протегнах ръка, за да му покажа. — Близо до първата става.
— Интересно. Това не е типично.
— Да. Трудно е да разберем как точно го е получила.
— Значи знаем, че той е бил въоръжен и с нож — замисли се Уесли на глас. — Това още повече ме кара да подозирам, че нещо там се е объркало. Случило се е нещо, което той не е очаквал. Вероятно е разчитал на пистолета, за да сплаши младежите, но е имал намерение да ги убие с ножа. Може би да пререже гърлата им. Но нещо се е объркало. По някакъв начин Дебора е успяла да се отскубне от него и той е стрелял. После вероятно е прерязал гърлото й, за да я довърши.
— И накрая е нагласил телата им да изглеждат като другите? — попитах. — Ръка за ръка, с лицето надолу и напълно облечени?
Уесли се загледа в стената над главата ми.
Замислих се за фасовете, оставени на всяко от местопрестъпленията, за паралелите. Фактът, че този път картата бе от различна марка и оставена на различно място, не доказваше абсолютно нищо. Убийците не са машини. Техните ритуали и навици не са точна наука и те не са издялани от камък. От разказаното ми от Уесли, включително липсата на бели памучни влакна в джипа на Дебора, нищо не можеше да подкрепи теорията, че убийствата на Дебора и Фред не са свързани с другите случаи. Чувствах се сконфузена като всеки път, когато посещавах Академията в Куантико, където никога не бях сигурна дали оръжията стрелят с истински куршуми или с халосни, дали хеликоптерите извозват агенти на реална задача, или само симулират маневри и дали сградите във фиктивния град Хоган Али функционират, или са само холивудски фасади.