— Може ли да бъдете по-ясна? — изкрещя един глас.
— Когато разследването ми завърши, ще направя пълни разкрития.
— На делото ли? — запита някой. — Смятате ли, че убийствата на Дебора и нейния приятел…
— Неговото име е Фред!
Човекът, който проговори, бе Брюс Чейни. Изведнъж почервенялото му от гняв лице изпълни екрана. Залата утихна.
— Фред. Името му е Фредерик Уилсън Чейни. — Гласът на бащата трепереше от обзелите го чувства. — Той не е просто „приятелят на Деби“. Той също е мъртъв, убит! Синът ми! — Думите му заседнаха в гърлото и той наклони глава, за да скрие сълзите си.
Изключих телевизора. Бях разстроена и не можех да седя спокойно.
Роуз стоеше до вратата и наблюдаваше представлението. Погледна към мен и бавно поклати глава.
Филдинг се изправи, протегна се и затегна връзките на хирургическата си престилка.
— Тя току-що се изложи пред очите на целия свят — заяви той и излезе от библиотеката.
Докато си сипвах кафето, осъзнах какво точно бе казала Пат Харви. Започнах внимателно да си повтарям всичко.
— Преследвани като животни и после убити…
Думите й звучаха като някакъв код. Не оставяха впечатление за празни приказки или просто пресилване на нещата.
Федерална агенция, която предпазва собствените си хора…
Лов.
Вале купа като рицар от тарото. Някой, възприет от околните или от себе си като състезател, като защитник. Човек, който води битки. Точно това бе ми казала Хилда Озимек.
Рицар. Войник.
Лов.
Убийствата бяха идеално изчислени, безукорно планирани. Брюс Филипс и Джуди Робъртс изчезнаха през юни. Труповете им бяха открити в средата на август — началото на ловния сезон.
Джим Фрийман и Бони Смит изчезнаха през юли, а труповете бяха намерени в деня, когато започваше ловът на яребици и фазани.
Бен Андерсън и Каролин Бенет изчезнаха през март, телата — намерени през ноември, по време на ловния сезон за елени.
Сюзън Уилкокс и Марк Мартин изчезнаха в края на февруари, телата бяха открити в средата на май, по време на пролетния ловен сезон за диви пуйки.
Дебора Харви и Фред Чейни изчезнаха в Деня на труда. Открихме ги месеци по-късно, когато горите бяха пълни с ловци, преследващи зайци, катерици, лисици, фазани и миещи мечки.
Досега не се бях замисляла, че тази схема означава нещо, защото повечето разложени трупове и скелети, които пристигаха в службата ми, бяха откривани от ловци. Когато някой умре или бъде изхвърлен в гората, най-вероятно е точно ловец да се натъкне на него. Но мястото и времето, когато двойките бяха открити, може да е било планирано.
Убиецът е искал да намерим жертвите, но не веднага, затова ги е убил не по време на ловния сезон. Знаел е, че те надали ще бъдат открити, преди горите отново да се изпълнят с ловци. Дотогава телата щяха вече да бъдат разложени. А с липсата на тъкани изчезваха и раните, които им бе нанесъл. Ако е имало изнасилване, нямаше да са останали никакви следи от семенна течност. Повечето други следи щяха да бъдат отнесени от вятъра и измити от дъжда. Вероятно за него бе важно точно ловци да открият труповете, защото той самият си фантазираше, че е ловец. Най-великият ловец.
Ловците преследваха животни, помислих си, докато седях следобед на бюрото си. Партизани, специални военни агенти и наемници преследваха хора.
В радиус от седемдесет километра от мястото, където младежите бяха изчезнали, а после труповете им открити, се намираха Форт Юстъс, Лангли и солиден брой други военни бази, включително и на ЦРУ, която действаше под прикритието на обикновена военна база, наречена лагер „Пиъри“. „Фермата“, както наричаха лагера в шпионските романи и книгите за разузнаване, беше мястото, където офицерите се упражняваха в различни военни дейности като инфилтрация, оттегляне, разрушаване, нощни скокове с парашут и други тайни операции.
Аби Търнбул направила погрешен завой, стигнала до лагер „Пиъри“ и след няколко дни я потърсили агенти на ФБР.
Федералните агенти бяха обзети от параноя и ми се струваше, че знам причината. След като прочетох във вестника резюмето от пресконференцията с Пат Харви, увереността ми се засили.
На бюрото ми лежаха голям брой вестници, включително и „Поуст“. Препрочетох ги няколко пъти. Основният репортаж на „Поуст“ бе дело на Клифърд Ринг, журналистът, който досаждал на шефа ми и неговия персонал. Господин Ринг ме споменаваше съвсем бегло, когато намекваше, че Пат Харви използва авторитета на кабинета си, за да заплашва всички, които могат да дадат информация за смъртта на дъщеря й. Това бе достатъчно, за да ме накара да се замисля дали Клифърд Ринг не е човекът от медиите на Бентън Уесли, каналът на ФБР за дезинформация. Всъщност това можеше да не е чак толкова лошо. Притесняваше ме единствено идеята на историята.