Сбогувахме се с Уесли пред вратата. Установих, че вятърът бе спрял, а лека мъгла обвиваше върховете на дърветата. Последвах Марк към колата му. Чувствах, че някои от проблемите вече бяха разрешени и изяснени, но въпреки това бях по-неспокойна и отпреди.
Проговорих чак когато напуснахме малкото шосе, водещо към къщата на Бентън.
— Станалото с Пат Харви е ужасно. Тя загуби дъщеря си, а сега унищожиха кариерата и репутацията й.
— Бентън няма нищо общо с предадената на пресата информация, нито пък с „поставянето на капан“, както ти се изрази. — Марк не сваляше очи от тъмния, тесен път.
— Не е важно как аз съм се изразила, Марк.
— Просто повтарям това, което каза.
— Ти много добре знаеш какво става. Не се прави на наивен пред мен.
— Бентън направи всичко възможно, за да й помогне, но тя е подхванала вендета срещу Министерството на правосъдието. За нея Бентън е просто още един агент, който е решил да я съсипе.
— Ако бях на нейно място, сигурно щях да се чувствам по същия начин.
— Съдейки по характера ти, мога да кажа, че е така.
— А това какво би трябвало да означава? — запитах и усетих как гневът ми се надига.
— Абсолютно нищо.
Замълчахме упорито. Напрежението нарастваше. Не можех да разпозная пътя, по който се движехме, но знаех, че времето ни заедно изтичаше. После той отби на паркинга пред магазина и спря до колата ми.
— Съжалявам, че трябваше да се видим при тези обстоятелства — каза той кротко.
Не отговорих и Марк добави:
— Но не съжалявам, че те видях.
— Лека нощ, Марк — тръгнах да излизам от колата.
— Недей, Кей. — Той постави ръката си върху моята.
Седях, без да помръдна.
— Какво искаш?
— Да поговоря с теб. Моля те.
— Ако толкова искаш да говориш с мен, защо не го направи малко по-рано? — отговорих развълнувано и издърпах ръката си. — Не си опитвал да ми кажеш едно проклето нещо в продължение на месеци.
— Това се отнася и за двама ни. Миналата есен ти звъннах, но ти не отговори на обаждането ми.
— Знаех какво ще ми кажеш, а не исках да го чуя — казах.
Почувствах как неговият гняв също нараства.
— Извинявай. Забравих, че винаги си имала необяснимата способност да четеш мислите ми.
Той постави и двете си ръце на волана и се загледа напред.
— Щеше да ми съобщиш, че няма шанс за сдобряване, че всичко е свършило. А аз не желаех да чуя с какви думи ще ми кажеш нещо, което вече съм разбрала.
— Мисли каквото искаш.
— Това няма нищо общо с нещата, които аз искам да мисля!
Мразех авторитетния му глас, който ме караше да излизам вън от кожата си.
— Виж сега — пое си дъх Марк. — Смяташ ли, че има възможност да обявим примирие? Да забравим миналото?
— Никакъв шанс.
— Страхотно. Благодаря ти, че си толкова благоразумна. Поне опитах.
— Опита? Минаха колко — осем, девет месеца откак замина? Какво, по дяволите, си опитал, Марк? Не знам какво точно искаш, но не е възможно да забравим миналото. Не е възможно да се срещаме случайно и да се преструваме, че между нас не е имало нищо. Отказвам да постъпя по този начин.
— Не искам нищо такова, Кей. Питам дали можем да забравим скандалите, гнева, нещата, които си казахме тогава.
Всъщност не можех точно да си спомня какво си бяхме казали или да обясня какво се бе объркало. Карахме се, без дори да сме сигурни защо, докато накрая всичко се фокусираше върху раните, които си нанасяхме взаимно, а забравяхме причините за скандала.
— Когато миналия септември ти се обадих — продължи той емоционално, — не исках да ти кажа, че няма шанс за сдобряване. Напротив, щом набрах номера ти, си помислих, че поемам риска ти да го кажеш. Ти не ми позвъни обратно и аз реших, че просто не желаеш да говориш с мен.
— Не си сериозен.
— Абсолютно сериозен съм.
— Е, може да е било разумно да вземеш подобно решение след това, което направи.
— Това, което аз направих? — запита той невярващо. — А това, което ти направи?
— Единственото направено от мен, бе, че ми писна да правя компромиси. Ти всъщност въобще не се опита да се преместиш в Ричмънд. Не знаеше какво искаш и очакваше аз да отстъпвам, да се съгласявам, да се отказвам от всичко, когато ти решиш и наредиш. Независимо колко много те обичам, не мога да се откажа от това, което съм. А и никога не съм искала от теб да се откажеш от себе си.