— Имахме важен разговор — каза Марк.
Бях благодарна, че разумно не извади да покаже значката си. Ченгето знаеше дяволски добре, че правехме доста много неща, когато спря до нас. Но разговорът не бе едно от тях.
— Е, ако държите да продължите разговора си — каза той, — бих ви посъветвал да отидете някъде другаде. Нали разбирате, не е безопасно да си седите тук, в колата, посред нощ. Имахме известни проблеми. Ако не сте оттук, може би не сте чували за изчезващите двойки.
Той продължи лекцията си. Усетих, че кръвта ми замръзва.
— Прав сте. Благодаря ви — каза най-после Марк. — Сега тръгваме.
Ченгето кимна, изплю се отново и се качи в колата си. Излезе на пътя и бавно се отдалечи.
— Господи — измърмори Марк задъхано.
— Не го казвай — отговорих. — Нека дори да не се замисляме върху това какви глупаци сме.
— Виждаш колко дяволски лесно е? — каза той все пак. — Двама души навън през нощта, някой ги спира. По дяволите, проклетият ми пистолет е в жабката. Не се и замислих по въпроса, докато той не се изправи точно пред мен, а тогава вече би било твърде късно…
— Спри, Марк. Моля те.
Той се разсмя и ме стресна.
— Не е смешно!
— Блузата ти е закопчана накриво — изохка той.
Мамка му!
— Силно се надявам, че не те е разпознал, шеф Скарпета.
— Благодаря за успокояващата идея, господин ФБР. Сега вече си отивам вкъщи — отворих вратата. — Достатъчно неприятности ми донесе за една вечер.
— Хей, ти започна.
— Не е вярно.
— Кей? — Той стана сериозен. — Какво ще правим сега? Имам предвид — утре се връщам в Денвър. Не знам какво ще стане, какво мога да направя и дали трябва да се опитам да направя нещо.
Нямаше лесни отговори. Винаги е било така между нас.
— Ако не се опиташ да направиш нещо, то никога нищо няма да стане.
— А ти?
— Има адски много неща, за които трябва да си поговорим, Марк.
Той запали фаровете и сложи колана си.
— А ти? — запита отново. — За опита са нужни двама.
— Странно е, че казваш това.
— Кей, недей. Моля те, не започвай.
— Трябва да помисля.
Извадих ключовете от колата си. Изведнъж се почувствах скапана.
— Не ме разигравай.
— Не те разигравам, Марк — казах и докоснах бузата му.
Целунахме се за последен път. Исках целувката ни да продължи часове, а в същото време исках да си тръгна. Страстта ни винаги беше бурна. Изглеждаше, че живеем за моменти, които с нищо не допринасяха за бъдещето ни.
— Ще ти се обадя — каза той.
Отворих вратата на колата си.
— Послушай Бентън — добави Марк. — Можеш да му се довериш. Замесена си в крайно противна история.
Запалих двигателя.
— Бих искал да не се намесваш в това.
— Винаги си желал подобни неща — отговорих.
Марк се обади късно на следващата нощ, а след два дни — отново. Третото му обаждане бе на десети февруари. Нещата, които ми каза, ме накараха незабавно да тръгна да търся последното издание на „Нюзуик“.
Угасналите очи на Пат Харви гледаха към Америка от корицата на списанието. Огромните черни букви на заглавието гласяха: „Убийството на дъщерята на Наркоцарицата“. „Изключителната“ статия в списанието преразказваше пресконференцията на Пат Харви, обвиненията й в конспирация и случаите на другите изчезнали тийнейджъри, намерени полуразложени в горите на Вирджиния. Макар да бях отказала да бъда интервюирана за статията, списанието бе изровило моя стара снимка, на която се качвах по стъпалата на съда. Заглавието съобщаваше: „Главният съдебен лекар дава информация под заплаха от съдебно нареждане“.
— Това са си рисковете на професията. Чувствам се чудесно — уверих Марк, когато му се обадих.
Дори при позвъняването на майка ми късно вечерта останах спокойна, докато тя не каза:
— Тук стои някой, който умира да си поприказва с теб, Кей.
Племенницата ми Луси винаги успяваше да ме довърши.
— Как се получи така, че имаш неприятности? — запита тя.
— Нямам неприятности.
— Статията твърди, че имаш. Казват, че някой те е заплашвал.
— Прекалено сложно е за обяснения, Луси.
— Наистина е страхотно — каза тя невъзмутимо. — Утре ще занеса списанието в училище и ще го покажа на всички.
Прекрасно, помислих си.
— Госпожа Бароус — каза тя, говорейки за учителката си — вече ме попита дали ще можеш да дойдеш тук през април. За Деня на кариерата.