Реших да развия зловещия си сценарий по-нататък. Може част от садизма на убиеца да е било да принуди Дебора да гледа как приятелят й е преследван и после убит в тъмнината. Смятах, че когато са стигнали до гората, убиецът е мислел, че ще я задържи в плен, ако завърже глезените й. Но не е взел предвид гъвкавостта й. Възможно е, докато той се е забавлявал с Фред, тя да е успяла да седне и да промуши вързаните си крака под ръцете. По този начин вързаните й ръце са се оказали отпред и са й позволили да развърже краката си и да се защитава.
Протегнах ръце пред себе си и си представих, че китките ми са завързани. Ако Дебора е свила пръстите си в двоен юмрук и е замахнала, и ако убиецът по рефлекс е вдигнал ръце, за да се защити, като в едната от тях се е намирал ножът, с който току-що е убил Фред, това обясняваше нараняването на пръста на Дебора. Тя сигурно е побягнала с пълна сила и убиецът, разтревожен, я е застрелял в гърба.
Права ли бях? Нямаше начин да знам със сигурност. Но сценарият продължаваше да се върти в мислите ми. Не съвпадаха само някои от предположенията. Ако смъртта на Дебора бе дело на наемен убиец или на психопат от хората на ЦРУ, който я е избрал заради това, че е дъщеря на Пат Харви, то не е ли знаел, че тя е гимнастичка от олимпийска величина? Не е ли взел предвид това, че тя е необичайно ловка и бърза, и да го е включил в подготовката си?
Би ли я застрелял в гърба? Подхождаше ли начинът, по който бе убита, на хладнокръвен и пресметлив професионален убиец?
В гърба.
Когато Хилда Озимек разглеждаше снимките на мъртвите младежи, тя чувстваше ужас. Очевидно жертвите са били ужасени. Но никога досега не се бях замисляла, че и убиецът може да се е страхувал. Да застреляш някого в гърба е признак на страх. Дебора се е възпротивила на нападателя си и той се е паникьосал. Изгубил е самоконтрол. Все повече се убеждавах, че Уесли и вероятно всички други грешаха по отношение на характера му. Да преследваш завързани, боси хлапета в гората след смрачаване, когато имаш оръжия и теренът ти е познат, а и вероятно си оборудван с очила за нощно виждане, това е като да ловиш риба във варел. Това е мошеничество. Прекалено е лесно. Не ми приличаше на действията, които очаквах от опитен убиец, който се възбужда от поемането на рискове.
Освен това съществуваше и изборът му на оръжия.
Ако бях човек от ЦРУ, който преследва хора, какви оръжия бих използвала? Автоматичен пистолет? Може. Но по-вероятно бих избрала деветмилиметров пистолет — нещо, което ще свърши работа, и толкова. Щях да използвам обичайните гилзи и куршуми. Със сигурност не бих използвала нещо необикновено като куршуми „Дум-дум“ или „Хидра-шок“.
Амунициите. Мисли, Кей! Не можех да си спомня последния път, когато бях вадила куршуми „Хидра-шок“ от някой труп.
Куршумите първоначално бяха създадени за полицаите. При стрелба с тях се нанасяха много по-големи поражения, отколкото при всеки друг куршум, изстрелян от петсантиметрова цев. Когато оловният куршум, леко вдлъбнат и с изпилен връх, влезеше в тялото, хидростатичното налягане правеше периферията му да разцъфне като цветенце. Ритането на пистолета почти не се усещаше и това улесняваше повторната стрелба. Куршумите рядко излизаха от тялото, а повредите, нанесени на меките тъкани и органи, бяха унищожителни.
Значи убиецът си падаше по специализираните оръжия. Без съмнение пистолетът му подхождаше на патроните. Подбирането на най-смъртоносния тип амуниции вероятно му вдъхваше самоувереност, караше го да се чувства силен и важен. Можеше да е дори суеверен по отношение на оръжието си.
Обадих се по телефона и казах на Линда от какво имам нужда.
— Ела горе — отговори тя.
Когато влязох в оръжейната лаборатория, тя седеше пред компютъра.
— Тази година не е имало такива случаи, с изключение на Дебора Харви, разбира се — каза Линда, придвижвайки курсора надолу по екрана. — Един случай миналата година. Един в по-миналата. Няма друго за „Федерал“. Но открих два случая със „Скорпиони“.
— Скорпиони? — запитах учудено, докато надничах през рамото й.
Тя обясни:
— По-ранна версия. Десет години преди „Федерал“ да купят патента, корпорация „Хидра-шок“ произвеждаше същите гилзи — „Скорпион-38“ и „Копърхед-357“. — Линда натисна няколко клавиша и отпечата откритието си. — Преди осем години имаме един случай със „Скорпион-38“. Но не върху човек.