— Моля? — попитах объркано.
— Изглежда, жертвата е било куче. Простреляно три пъти.
— Убийството на кучето било ли е свързано с някои други случаи? Самоубийство, убийство, обир?
— Не мога да го разбера от данните, които имаме — извини се Линда. — Всичко, отбелязано тук, е, че от умрялото куче са били извадени три куршума „Скорпион“. Не са имали нищо общо с други случаи. Предполагам, тайната никога не е била открита.
Тя откъсна разпечатката и ми я подаде.
Много рядко службата ни извършваше аутопсии на животни. Понякога ловни надзиратели ни изпращаха елени, убити извън ловния сезон, или ако някое домашно животно бе застреляно по време на престъпление или намерено мъртво заедно със собствениците си, го преглеждахме и изследвахме за наркотици. Но не издавахме смъртни актове или доклади от аутопсията за животни. Нямаше голяма вероятност да намеря нещо, свързано със смъртта на застреляно преди осем години куче.
Обадих се на Марино и му разказах всичко.
— Сигурно се шегуваш — отговори той.
— Можеш ли да подразбереш нещо, без да вдигаш много шум? Не искам това да възбуди нечие любопитство. Може и нищо да няма, но се е случило в Уест Пойнт, а това е интересно. Труповете на втората двойка бяха намерени в Уест Пойнт.
— Добре, ще видя какво мога да направя — каза той, но не звучеше много въодушевен от задачата си.
На следващата сутрин Марино се появи по времето, когато работех върху едно четиринайсетгодишно момче, изхвърлено от пикап предишния ден.
— Надявам се, че уханието не идва от теб. — Марино се премести по-близо до масата и подуши.
— Имаше шише одеколон в джоба на панталона си. Счупило се, когато паднал на улицата. Миризмата идва оттам — кимнах към дрехите на съседната количка.
— „Брут“? — подуши той отново.
— Така мисля — отговорих разсеяно.
— Дорис ми купуваше „Брут“. А една година ми подари „Мания“, можеш ли да повярваш?
— Какво откри? — Продължих работата си.
— Името на кучето било „По дяволите“. Кълна се, че е вярно — каза Марино. — Принадлежало на някакъв смахнат дъртак — господин Джойс.
— Разбра ли защо кучето е пристигнало в нашата служба?
— Не във връзка с други случаи. Струва ми се — като услуга.
— Държавният ветеринарен лекар сигурно е бил в отпуска — отговорих, защото това се бе случвало и преди.
Ветеринарният отдел се намираше от другата страна на сградата ни. Към него имаше и морга, където се извършваха аутопсии на животни. Обикновено труповете отиваха при държавния ветеринар, но имаше и изключения. Съдебните патолози правеха услуги на ченгетата и аутопсираха, когато ветеринарният лекар не бе на разположение. По време на собствената си кариера аз бях правила аутопсии на измъчвани кучета, обезобразени котки, изнасилена кобила и отровено пиле, оставено в пощенската кутия на един съдия. Хората се отнасяха към животните по същия жесток начин, както и помежду си.
— Господин Джойс няма телефон, но един познат ми каза, че още живеел в същата колиба. Мислех да отида дотам и да проверя историята. Искаш ли да дойдеш с мен?
Взех нов скалпел и се замислих за претрупаното си бюро, за случаите, които трябваше да издиктувам, телефонните разговори, чакащи да бъдат проведени.
— Защо не — казах безпомощно.
Марино се поколеба, като че ли чакаше нещо.
Погледнах го и забелязах, че бе подстригал косата си. Носеше бежов панталон, тиранти и сако от туид, което изглеждаше чисто ново. Вратовръзката му беше чиста, също и бледожълтата му риза. Дори обувките му блестяха.
— Изглеждаш адски готин — казах като горда майка.
— Да — ухили се той и се изчерви, — Роуз ми подсвирна, когато излязох от асансьора. Беше много смешно. От години не ми бе подсвирвала жена, освен Шугър, а тя не се брои.
— Шугър?
— Виси на ъгъла на „Адам“ и „Чърч“. Открих Шугър, позната и като Бясното куче, на една алея. Беше пияна като язовец и за малко щях да я сгазя. Направих грешката да я свестя. Бори се с мен като дива котка и ме кле по целия път до затвора. Всеки път, когато мина на по-малко от километър от нея, започва да крещи, да свирка и да си вдига полата.
— А ти се тревожеше, че вече не си привлекателен за жените — казах.
11.
Породата на „По дяволите“ бе неопределена, макар да беше повече от ясно, че всяка черта, наследена от което и да е куче от неясния му род, беше най-лошата.