Бях сигурна обаче, че прострелването на Дебора Харви е било грешка.
Освен това съществуваше и миналото на нападателя, а в момента аз мислех точно за него. Той не се е превърнал изведнъж от спазващ законите гражданин в опитен убиец. Какви ли грехове е имал в миналото? Какви зловещи действия е извършвал?
Например — може да е застрелял кучето на един старец преди осем години. Ако бях права, това означаваше, че убиецът е направил още една грешка, защото този инцидент навеждаше на мисълта, че той е местен, а не е нов в района. Зачудих се дали не е убивал и преди.
На следващата сутрин, веднага след събранието на персонала, помолих компютърния ни специалист — Маргарет — да ми приготви разпечатка за всяко убийство, станало в радиус от седемдесет километра от лагера „Пиъри“ през последните десет години. Макар и да не търсех точно двойно убийство, точно това намерих.
Номера С0104233 и С0104234. Никога не бях чувала за тези свързани случаи, които бяха станали няколко години преди да се преместя във Вирджиния. Върнах се в кабинета си, затворих вратата и прегледах досиетата с нарастващо вълнение. Джил Харингтън и Елизабет Мот били убити преди осем години, през септември — месец след като бе застреляно кучето на господин Джойс.
И двете жени били малко над двайсетте, когато изчезнали преди осем години, в петъчната нощ на четиринайсети септември. Труповете им били открити на следващата сутрин в едно гробище. Фолксвагенът на Елизабет бил намерен едва на по-следващия ден на паркинга на един мотел на магистрала 60 в Лайтфут, точно пред Уилиямсбърг.
Започнах да разучавам докладите от аутопсиите и скиците на труповете. Елизабет Мот била застреляна веднъж във врата, след което била намушкана в гърдите, а гърлото й — прерязано. Била напълно облечена, без следи от сексуално насилие. Куршумът не бил открит. По китките й имало следи от завързване. Нямало получени при самозащита рани. Досието на Джил обаче разказваше друга история. Тя имала защитни рани по ръцете, контузии и разкъсвания по лицето и скалпа, говорещи, че е била удряна с пистолет. Блузата й също била разкъсана. Очевидно е водила отчаяна борба, която е завършила, когато убиецът я намушкал единайсет пъти.
Според изрезките от вестници, включени в досиетата, полицаите от град Джеймс казали, че момичетата били видени за последен път да пият бира в бар „Котва“ в Уилиямсбърг, където останали приблизително до десет часа вечерта. Правеха се предположения, че точно тук са срещнали убиеца си, тръгнали са си с него и са го последвали до мотела, където по-късно бе намерена колата на Елизабет. По някое време той ги е заплашил, вероятно още на паркинга, и ги е принудил да го закарат до гробището, където ги е убил.
Доста от нещата в сценария обаче не ми изглеждаха логични. Полицаите бяха намерили кръв на задната седалка на фолксвагена, която не можеше да бъде обяснена. Кръвната група не съвпадаше с групите на двете момичета. А ако кръвта е била от убиеца, какво всъщност се е случило? Дали се е бил с някоя от жените на задната седалка? Ако е така — защо нямаше и нейна кръв? Ако и двете жени са седели отпред — как се е наранил убиецът? Да се е порязал, докато се е борил с Джил в гробището, също не обясняваше нещата. След убийствата той трябва да е откарал колата от гробището до мотела, което означаваше, че кръвта му трябваше да е по седалката на шофьора, а не по задната. И най-накрая — ако той е възнамерявал да убие жените, след като се позабавляват сексуално, защо просто не ги е убил в мотелската стая? И защо при прегледа на момичетата не бе установено никакво наличие на сперма? Дали са правили секс с този човек, а после са се почистили? Две жени с един мъж? Тройка? Е, бях виждала доста неща в работата си.
Набрах номера на компютърния отдел и Маргарет вдигна телефона веднага.
— Имам нужда от още една услуга — казах. — Направи ми списък на всички убийства, свързани с наркотици, по които е работил детектив Р. П. Монтана от полицията в Джеймс. Нуждая се от информацията веднага, ако това е възможно.
— Няма проблеми — чух пръстите й да тракат по клавиатурата.
Получих разпечатката. В нея имаше шест убийства, свързани с наркотици, разследвани от детектив Монтана. Имената на Елизабет Мот и Джил Харингтън бяха в списъка, защото при аутопсиите им бе открито наличие на алкохол. В допълнение Джил бе позитивна за хлордиазепоксид и клидиниум — активни съставки на лекарството либракс.