Грабнах телефона и се обадих в полицейското управление в град Джеймс. Поисках да говоря с детектив Монтана. Казаха ми, че вече бил капитан във „Вътрешни работи“, и прехвърлиха обаждането ми там.
Имах намерение да бъда много внимателна. Страхувах се Монтана да не усети подозренията ми, че смъртта на двете жени е свързана с убийствата на другите пет двойки, защото това можеше да го накара да се дръпне и да не говори.
— Монтана — отговори плътен глас.
— Обажда се доктор Скарпета — казах.
— Как си, док? Хората в Ричмънд още се стрелят помежду си, а?
— Изглежда, нещата не се подобряват — съгласих се. — Правя проучване на свързани с наркотици убийства — обясних. — Чудех се дали мога да ти задам един-два въпроса за няколко от бившите ти случаи, които излязоха на компютъра ми.
— Давай. Но мина доста време. Може да не помня подробностите много добре.
— Основно ме интересуват сценариите, подробностите по смъртните случаи. Повечето от тях са станали, преди аз да дойда в Ричмънд.
— О, да, в отминалите дни на доктор Кагни. Голямо преживяване беше да работиш с него — изсмя се Монтана. — Никога няма да забравя как преглеждаше труповете без ръкавици. Нищо не можеше да го изкара от равновесие, освен хлапетата. Не обичаше да аутопсира деца.
Започнах да преглеждам информацията от разпечатката. Това, което Монтана си спомняше за всеки един от случаите, не ме учуди много. Здраво пиянство и домашни проблеми бяха накарали съпруг да убие жена си или обратното — развод тип „Смит и Уесън“, както го наричаха полицаите. Мъж, пиян до козирката, пребит до смърт от пияните си приятели след провалянето на игра на покер. Баща с високо алкохолно съдържание в кръвта, застрелян от сина си. И така нататък. Оставих случаите на Джил и Елизабет за последно.
— Спомням си ги доста добре — каза Монтана. — Странно е единствената дума, която ми идва наум, когато се сетя за случилото се с тези момичета. Никога не бих си помислил, че са от жените, дето биха отишли в мотел с някакъв тип, с когото са се запознали в бара. И двете бяха завършили колеж, имаха добри служби, бяха умни и привлекателни. По мое мнение, типът, когото са срещнали, трябва да е бил абсолютно побъркан. Винаги съм подозирал, че е някой, който просто е минавал оттук, а не местен човек.
— Защо?
— Защото, ако беше местен, смятам, че щяхме да имаме късмет и да си намерим заподозрян. Мнението ми е, че е бил сериен убиец. Забира жени от баровете и ги убива. Възможно да е някой, който пътува много, напада различни градове и после се мести.
— Бяха ли обрани? — попитах.
— Не изглеждаше така. Първата ми мисъл, когато се заех със случая, бе, че момичетата може да са взимали ободряващи наркотици и да са тръгнали с някого, за да си купят такива. Може да са се съгласили да се срещнат в мотела, за да се забавляват или да разменят пари срещу кокаин. Но не липсваха пари или бижута, а и не открих нищо, което да ме наведе на мисълта, че момичетата са взимали наркотици.
— От токсикологичните доклади узнах, че Джил Харингтън е имала позитивен резултат за либракс в добавка към алкохола — казах. — Знаеш ли нещо по въпроса?
Той се замисли за момент.
— Либракс. Не. Нищо не ми говори.
Не му зададох повече въпроси. Благодарих му и затворих.
Либракс е многостранно терапевтично лекарство, използвано за отпускане на мускулите и облекчаване на нервно напрежение. Джил може да е страдала от болки в гърба или схващания, дължащи се на спортни травми. А може и да е имала психосоматични проблеми като спазми в храносмилателния тракт. Следващата ми задача бе да намеря лекаря й. Заех се с нея, като звъннах на един от колегите ми в Уилиямсбърг и го помолих да ми изпрати по факса листовете от указателя, на които бяха отбелязани аптеките в неговия район. После се обадих на Марино.
— Имаш ли някакви приятели полицаи във Вашингтон? Някой, на когото се доверяваш? — казах, когато чух гласа му.
— Познавам един-двама души. Защо?
— Трябва на всяка цена да говоря с Аби Търнбул, а мисля, че не е много разумно аз да й се обаждам.
— Да, особено ако не искаш някой да разбере за това.
— Точно така е.
— Ако ме питаш мен — добави той, — въобще не е разумно да говориш с нея.