— Никога няма да ги забравя. Беше един от малкото случаи, които са ми докарвали кошмари.
— Защо ти е толкова трудно да си представиш връзка?
— Много причини. Там не откриха вале купа. Колата не беше изоставена на пътя, а на паркинга на мотел. Труповете не се появиха седмици или месеци по-късно, разложени и в гората. Бяха намерени за двайсет и четири часа. И двете жертви бяха жени и над двайсетгодишни, а не тийнейджъри. А и защо убиецът ще направи удара си, а после ще си трае няколко години, преди да убие отново?
— Съгласна съм — отговорих. — Времето не съвпада напълно с профила на обичайния сериен убиец. А и характеристиките са различни от тези на другите случаи. Неподходящ изглежда и подборът на жертвите.
— Тогава защо толкова се интересуваш? — отпи тя от питието си.
— Опипвам, а и съм озадачена от този случай, който никога не е бил разрешен — признах аз. — Не е обичайно двама души да бъдат отвлечени и убити. Няма следи от сексуално насилие. Жените са били тук, в същия район, където са извършени и другите престъпления.
— И са били използвани нож и пистолет — замисли се Аби.
Значи тя знаеше за Дебора Харви.
— Има доста сходни черти — казах уклончиво.
Аби изглеждаше неубедена, но поне заинтересувана.
— Какво искаш да знаеш, Кей?
— Всичко, което можеш да си спомниш за тях. Абсолютно всичко.
Тя се замисли за момент, като си играеше с питието си.
— Елизабет работеше в отдел „Продажби“ на една от местните компютърни компании и се справяше невероятно добре — започна Аби. — Джил бе завършила право и работеше в малка фирма в Уилиямсбърг. Никога не съм вярвала в теорията, че са отишли в мотела, за да се отдадат на секс с някакъв кретен, когото са срещнали в бара. Нито една от двете не изглеждаше от този тип. А и двете с един мъж? Винаги съм мислила, че беше доста странно. Освен това на задната седалка на колата им имаше кръв, която не съвпадаше с групите на Елизабет и Джил.
Осведомеността на Аби винаги ме бе впечатлявала. Някак си бе успяла да се добере до кръвните проби.
— Предполагам, кръвта е била от убиеца. А имаше доста кръв, Кей. Видях колата. Изглеждаше като че ли някой е бил заклан на задната седалка. Вероятно това говори, че убиецът е седял там, но е трудно да си представиш какво точно е станало. Полицаите смятаха, че момичетата са се срещнали с онзи изрод в бар „Котва“. Но ако е тръгнал с тях в колата им и е възнамерявал да ги убие, как е щял да се върне до своята собствена кола по-късно?
— Зависи колко далеч е мотелът от бара. Може да е отишъл пеша до колата си след убийствата.
— Мотелът е поне на седем-осем километра от бара, който между другото вече не съществува. Двете жени са били видени в бара около десет часа. Ако убиецът е оставил колата си там, тя вероятно е щяла да бъде единствената на паркинга по времето, когато той се е върнал, а това не е много умно. Някое ченге можеше да забележи колата или поне управителят на заведението щеше да я види, когато е заключвал бара, за да си тръгне.
— Това не означава, че убиецът не е оставил колата си в мотела. Може да ги е отвлякъл в колата на Елизабет, а по-късно да се е върнал и да си е тръгнал в собствената си кола — подчертах аз.
— Да, така е. Но ако е стигнал до мотела в собствената си кола, кога е влязъл в нейната? Идеята, че те тримата са били в мотела заедно, а после той ги е принудил да го закарат до гробището, никога не ми е допадала. Защо трябва да си създава такива неприятности, да рискува толкова много? Можели са да се развикат на паркинга, да се съпротивляват. Защо просто не ги е убил в стаята?
— Било ли е потвърдено, че те тримата някога са били в една от стаите?
— Това е другото нещо — каза Аби. — Аз разпитах чиновника, който е бил на смяна в онази нощ. „Палмовото листо“ е евтин мотел на магистрала 60 в Лайтфут. Нямат процъфтяващ бизнес. А чиновникът не си спомняше нито една от жените. Нито пък се сещаше някакъв тип да е взимал стая близо до мястото, където бе намерен фолксвагенът. Всъщност повечето стаи в онази част на мотела били незаети по онова време. И най-важното — никой не се е настанявал в мотела и после да си тръгне, без да върне ключа. Трудно ми е да си представя, че този тип е имал възможността или намерението да върне ключа си. Не и след като е извършил престъпленията. Трябва да е бил целият в кръв.
— Каква беше твоята теория, докато работеше по тези случаи? — попитах.
— Същата като сега. Не вярвам, че са срещнали убиеца си в бара. Смятам, че малко след като Елизабет и Джил са си тръгнали, е станало нещо.