— Какво?
Аби се намръщи и отново разбърка питието си.
— Не знам. Определено не бяха от типа момичета, които биха качили стопаджия, не и в този късен час. А и никога не съм вярвала, че има нещо свързано с наркотици. Нито Елизабет, нито Джил някога са използвали кокаин, хероин или нещо подобно. В апартаментите им не бяха открити следи от наркотици. Не са пушили, не са пиели здраво. И двете тичали редовно. Били смахнати на тема здраве.
— Знаеш ли накъде са се отправили, когато са напуснали бара? Дали са си отивали направо вкъщи? Възможно ли е да са спрели някъде?
— Няма доказателства, че са направили такова нещо.
— И са си тръгнали от бара сами?
— Никой от хората, с които говорих, не си спомня да ги е видял с друг човек, докато са пиели в бара. Доколкото си спомням, седели на една ъглова маса и изпили по една-две бири. Никой не ги е видял да си тръгват с някого.
— Може да са срещнали някого на паркинга — казах. — Възможно е дори този човек да ги е чакал в колата на Елизабет.
— Съмнявам се, че биха оставили колата си незаключена, но всичко е възможно.
— Те посещавали ли са бара често?
— Спомням си, че не бяха редовни посетителки, но и преди бяха идвали там.
— Мъжко място ли беше?
— Така ми се струваше, защото бе любимата дупка на разни военни — отговори тя. — Но напомняше на английска кръчма. Цивилизовано. Хората си приказват, играят на стрелички. Място, където можеш да отидеш с приятелка и да се чувстваш приятно и удобно. Теорията гласеше, че убиецът или само е преминавал през града, или е бил военен, временно пребиваващ в района. А не човек, когото са познавали.
Сигурно не, помислих си. Но трябва да е бил някой, на когото са имали доверие, поне в началото. Спомних си думите на Хилда Озимек, че срещите са били приятелски в началото. Зачудих се какво ли щеше да се появи в мислите й, ако й покажех снимките на Елизабет и Джил.
— Знаеш ли дали Джил е имала някакви проблеми със здравето? — попитах.
Аби се замисли. Очите й ме погледнаха озадачено.
— Не си спомням.
— Откъде беше тя?
— Май от Кентъки.
— Често ли си е ходила у дома?
— Не останах с такова впечатление. Мисля, че си отиваше за празниците и това е всичко.
Значи не беше твърде вероятно рецептата й за либракс да е била изпълнявана в Кентъки, където живееше семейството й.
— Спомена, че тя току-що започнала работа като адвокат — продължих. — Много ли е пътувала? Имала ли е причина да напуска града често?
Аби изчака, докато ни сервират салатите, и каза:
— Имаше близък приятел от университета. Не помня името му, но говорих с него, разпитах го за навиците й. Той ми разказа за подозренията си, че Джил имала любовна връзка.
— Какво го е накарало да подозира подобно нещо?
— По време на третата им година в университета тя ходела до Ричмънд почти всяка седмица. Предполагало се, че си търси работа. Харесвала много Ричмънд и искала да си намери място в някоя фирма там. Каза ми, че често й се налагало да заема записките му, защото екскурзиите й вън от града я карали да отсъства от лекции. Смятал, че това е странно, особено след като тя започнала работа тук, в Уилиямсбърг, точно след завършването на университета. Той доста поговори по въпроса, защото се страхуваше, че убийството й може да е свързано с пътуванията й. Например ако се е виждала с женен мъж и го е заплашила, че ще съобщи за връзката им на жена му. Възможно е да е имала връзка с някой важен човек, преуспяващ адвокат или съдия, който не би могъл да си позволи скандал около името си и затова я е накарал да замлъкне завинаги. Или е наредил на някой друг да свърши работата, а Елизабет е имала лошия късмет да бъде наблизо по това време.
— Ти какво мислиш?
— Следата не доведе доникъде, както деветдесет процента от информациите, които получавам.
— Джил имала ли е романтична връзка с момчето, за което ми спомена?
— Смятам, че на него му се е искало да е така — каза Аби. — Но не са имали връзка. Останах с впечатлението, че това отчасти е причината за подозренията му. Момчето беше доста самоуверено и смяташе, че Джил не се е поддала на чара му, защото е имала приятел, за когото никой не е знаел. Таен любовник.
— Този студент бил ли е заподозрян? — попитах.
— Съвсем не. Намирал се вън от града по време на убийствата и това бе потвърдено без съмнение.