Въпреки безкрайния душ и четирите кафета, изпити едно след друго, когато се качи в колата си, беше все още с леко замаяна глава от многото уиски, изпито предната вечер. Иначе усещаше, че напълно се е възстановил.
— Комисерийо, оправихте ли се? — попита го Катарела.
— Оправих се, благодаря.
— Комисерийо, видях ви по телевизията. Майчице свята, какво тяло имате!
Влезе в стаята си и извика Фацио, който връхлетя при него, разкъсван от любопитството да узнае какво е казал доктор Паскуано. Не попита обаче, не отвори уста, знаеше много добре, че това са черни дни за комисаря, достатъчно беше само да го настъпи по мазола, от което той щеше да хвръкне като искра. Монталбано го изчака да седне, престори се, че чете документите пред себе си, чисто и просто беше гадняр, защото виждаше ясно изписания върху извивката на устните на Фацио въпрос, но искаше малко да го поизмъчи, като го накара да чака. Изведнъж каза, без да вдига поглед от книжата:
— Убийство.
Изненадан, Фацио подскочи на стола.
— Застреляли ли са го?
— Тц.
— Намушкан?
— Тц. Удавили са го.
— Как доктор Паскуано е успял да…
— Паскуано само е хвърлил един поглед на мъртвия и си е извадил заключението. Почти е невъзможно да сбърка.
— Докторът на какво се позовава?
Комисарят му разказа всичко. И добави:
— Фактът, че Мистрета не е съгласен с Паскуано, само ни помага. Мистрета със сигурност в графа „причина за смъртта“ на доклада си ще напише „удавяне“, употребявайки, естествено, научна терминология. Така ще ни улесни. Ще можем да работим спокойно, без да ни се мотаят из краката началникът на полицията, онези от оперативно-следствения отдел и цялата им компания.
— Лично аз какво трябва да направя?
— Най-напред кажи да ти изпратят данни с отличителните му белези: ръст, цвят на косата, възраст и прочее.
— Може би и някаква снимка.
— Фацио, не видя ли в какво състояние е трупът? Според теб това лице ли беше?
Фацио направи разочаровано изражение.
— Мога да ти кажа, ако това те успокоява, че вероятно е накуцвал, преди време е бил прострелян в крака.
— Въпреки това ще е твърде трудно да го идентифицирам.
— Ти обаче опитай. Прегледай и заявленията за изчезналите лица. Паскуано казва, че мъртвият е кръстосвал морето поне от месец.
— Ще се опитам — каза изпълненият със съмнение Фацио.
— Излизам. Един-два часа няма да ме има.
Отправи се към пристанището, спря, слезе и се насочи към кея, на който бяха закотвени два риболовни кораба, другите отдавна вече бяха в морето. Има късмет, защото корабът „Божия майка“ беше там, преглеждаха мотора му. Приближи се и видя капитана му Чичо Албанезе, също и негов собственик, който стоеше на палубата и надзираваше ремонтните работи.
— Чичо!
— Комисарю, вие ли сте? Веднага идвам.
Отдавна се познаваха и си допадаха. Албанезе беше шейсетгодишен мъж, сух като чироз от соления въздух, работеше на риболовните кораби от шестгодишен и за него се говореше, че няма равен на себе си по знания за морето между Вигата и Малта и Вигата и Тунис. Беше способен да коригира мореплавателските карти и портулани. В градчето се шушукаше, че във времената, когато работата е била слаба, не е отказвал и контрабанда на цигари.