— Не донесе ли бумагите, за които ми каза?
— Ако бях ви показал мореплавателските карти, щяхте ли да разберете нещо от тях?
— Не.
— Тогава за какво да ви ги нося? По-добре е да ви го обясня устно.
— Тогава ще задоволиш ли любопитството ми, Чичо? Вие, капитаните на риболовните кораби, всички ли използвате карти?
Албанезе го погледна смаяно.
— Шегувате ли се? Заради естеството на работата, която вършим, частта от морето, която ни е нужна, я знаем наизуст. Малко сме прихванали от бащите си и малко сме научили сами. За новостите ни помага радарът. Но морето винаги е едно и също.
— Ами тогава ти защо ги използваш?
— Аз не ги използвам, комисарю. Гледам ги и ги разучавам, защото на мен ми харесва. Но не взимам картите на борда. Доверявам се повече на практиката.
— И така, какво можеш да ми кажеш?
— Комисарю, най-напред трябва да ви съобщя, че тази сутрин, преди да дойда тук, отидох да потърся бай Стефано.
— Извинявай, Чичо, но аз не…
— Стефано Лагумина, но всички ние го наричаме бай Стефано, на деветдесет и пет години е, но мисълта му е толкова бистра, че няма друга като неговата. Бай Стефано сега не излиза в морето, но е най-старият рибар във Вигата. Първо е имал рибарска лодка, след това риболовен кораб. Това, което той каже, винаги се оказва чистата истина.
— Значи, си искал да се консултираш с него.
— Да, господине. Исках да съм сигурен за това, което си мислех. А бай Стефано е съгласен с мен.
— И какви са заключенията ви?
— След малко ще стигна и до тях и ще ви кажа. Мъртвият е бил довлечен от едно повърхностно течение, което винаги се движи с еднаква скорост от изток на запад и което ние добре познаваме. Там, където вие сте се натъкнали на трупа, пред Маринела, е мястото, в което течението се намира най-близо до брега. Разбрахте ли ме?
— Отлично. Продължавай.
— Въпросното течение е бавно. Знаете ли колко възела е скоростта му?
— Не, нито пък искам да знам. И между нас да си остане, ама не знам дори на колко отговаря един възел или една морска миля.
— Морската миля — на хиляда осемстотин петдесет и един метра и осемдесет и пет сантиметра. В Италия. Докато в Англия…
— Остави това, Чичо.
— Както желаете. Та това течение идва отдалече и не е от нашия край. Достатъчно е да се спомене само, че сме се натъквали на него и около нос Пасеро. Оттам влиза в тукашните води и преминава покрай целия бряг, та чак до Мадзара. След това продължава напред по собствено усмотрение.
Е, стига, бе! Това означаваше, че въпросният труп може да е бил изхвърлен в морето от всяка точка някъде около средата на южните брегове на острова! Албанезе прочете унинието в лицето на комисаря и му се притече на помощ.
— Знам онова, което си мислите. Но трябва да ви кажа нещо важно. Въпросното течение малко преди Бианконара се пресича от едно друго, което е по-силно и върви на обратно. Затова труп, който се оказва, че е влачен от Пакино към Маринела, никога не би пристигнал в Маринела, защото второто течение би го завлякло в залива на Фела.
— Следователно това означава, че случката с моя мъртвец със сигурност е станала след Бианконара.
— Точно така, комисарю! Всичко сте разбрали.
И затова евентуалният периметър на разследването се стесняваше само в рамките на шейсетина километра от брега.
— Трябва да ви кажа също — продължи Албанезе, — че говорих с бай Стефано и за състоянието, в което се е намирал трупът, когато сте го намерили. Нали и аз го видях: човекът е труп поне от два месеца. Съгласен ли сте?
— Да.
— Тогава ви казвам, че един труп няма да се носи по водата два месеца, за да измине разстоянието между Бианконара и Маринела. Най-много то да му отнеме десет-петнайсет дни, пресмятайки скоростта на течението.
— Тогава?
Чичо Албанезе се изправи и подаде ръка на Монталбано.
— Комисарю, не е моя работа, аз, морякът, да ви давам отговор на този въпрос, а ваша, защото сте полицейски комисар.
Отлично разпределение на ролите. Чичо не искаше да се напъва в област, която не беше негова. На Монталбано не му оставаше друго, освен да му благодари и да го изпрати до вратата. Тук се спря и повика Фацио.
— Имаш ли карта на провинцията?
— Ще намеря.
Когато Фацио му я донесе, той я погледна за момент, а после каза:
— Ще ти подхвърля някакви трохи, ако това е утеха за теб, че на базата на сведенията, които ми даде Чичо Албанезе, мъртвият, който трябва да бъде идентифициран, със сигурност се е въртял между Бианконара и Маринела.