— За каква излагация ми говориш?
— Все още не съм ви върнал очилата. Напълно ми изскочи от ума! Тук е такава бъркотия, че…
— Ригу, не ти се обаждам за очилата. Исках да те питам нещо. Ранените, болните и бременните жени в коя болница ги карат?
— В поне три в Монтелуза, една от…
— Почакай, интересуват ме само онези, които снощи слязоха от корабите.
— Дай ми малко време.
Очевидно Ригучо трябваше да се поразрови малко из документите, преди да му отговори:
— Тук, в „Сан Грегорио“.
Монталбано предупреди Катарела, че ще бъде извън полицейското управление за около час, качи се на колата си, спря пред едно кафене, купи три шоколадчета и потегли към Монтелуза. Болницата „Сан Грегорио“ беше разположена извън града, но от Вигата се стигаше лесно до нея. Трябваха му двайсетина минути. Паркира, осведоми се къде е ортопедията. Взе асансьора, качи се на третия етаж и се обърна към първата медицинска сестра, която срещна.
Каза й, че търси емигрантка, която предната вечер си е счупила крака, слизайки от кораба във Вигата. Добави, че жената е водела със себе си и три деца. Медицинската сестра изглеждаше леко озадачена.
— Искате ли да изчакате тук? Ще отида да проверя.
Върна се след около десетина минути.
— Както си мислех, в отделението няма емигрантка, приета заради счупен крак. Има само една, която е с фрактура на ръката.
— Мога ли да я видя?
— Извинете ме, но вие кой сте?
— Комисар Монталбано.
Медицинската сестра му хвърли един поглед. Изглежда, й беше достатъчен, за да се убеди, че човекът, който стоеше пред нея, има точно физиономията на ченге, защото му каза само:
— Последвайте ме.
Емигрантката със счупената ръка първо не беше чернокожа, а изглеждаше със загар на кожата, и освен това беше грациозна, слаба и дребничка.
— Вижте — каза Монталбано леко сконфузен, — аз самият вчера вечерта видях как санитарите я откараха с линейката…
— Защо не попитате в „Бърза помощ“?
Наистина трябваше. Възможно бе фелдшерът да се е объркал, поставяйки диагноза счупване. Нищо чудно жената само да си е била навехнала крака и да не е имало нужда да я приемат в болница.
В „Бърза помощ“ от тримата, които са били на смяна предишната вечер, никой не си спомни да е виждал чернокожа жена със счупен крак и три дечица с нея.
— Кой фелдшер беше дежурен?
— Доктор Мендолия. Но днес е в почивка.
С триста уговорки, ругаейки светците, успя да получи телефонния му номер. Доктор Мендолия беше любезен, но категоричен, че не е виждал никаква емигрантка с фрактура на крака. Нито пък с изкълчване. След тези думи го отпрати по живо, по здраво.
Едва излязъл на площадката пред бойницата, видя няколко спрели линейки. Недалече от него няколко мъже в бели престилки говореха помежду си. Приближи се и веднага разпозна много слабичкия фелдшер с мустаците. Може би и той го разпозна.
— Не бяхте ли и вие снощи на пристанището?
— Да. Комисар Монталбано съм. Къде закарахте онази жена със счупения крак и трите деца?
— Тук, в „Бърза помощ“. Но се оказа, че кракът й не е счупен, объркал съм се. Освен това, макар и с усилие, слезе сама от линейката. Видях я да влиза в „Бърза помощ“.
— Защо лично не сте я придружили?
— Комисарю, вече се обаждаха да тръгваме спешно за Скролити. Там беше голяма лудница. Защо, не можете ли да я намерите?
6.
Ригучо, видян на дневна светлина, имаше прежълтяло лице, торбички под очите и дълга брада. Монталбано забеляза изтормозения му вид.
— Зле ли ти е?
— Уморен съм. И аз, и хората ми вече не издържаме. Всяка вечер има кораб и всеки път приемаме минимум двайсет нелегални емигранти, а понякога са и до сто и петдесет. Началникът на полицията отиде в Рим да обясни ситуацията и да поиска още хора. Но, представи си! Ще се върне само с големите им хубави обещания. Кажи, с какво мога да ти помогна?
Когато Монталбано му разказа за изчезналата емигрантка и трите дечица, Ригучо не каза нито дума. Ограничи се само с това да го погледне над струпаните върху бюрото му документи.
— Не си даваш много зор — избухна комисарят.
— Според теб какво трябва да направя? — отговори му Ригучо.
— Откъде да знам — да наредиш да я потърсят, да изпратиш съобщения…
— Ама ти зъб ли им имаш на тези нещастници?