— Аз?!
— Е, да. Струва ми се, че си почнал да се ожесточаваш.
— Да се ожесточавам?! Ти си този, който е в сговор с това правителство!
— Невинаги. Понякога да, понякога не. Монталба, казано накратко, аз съм човек, който ходи в неделя на литургия просто защото съм вярващ. Толкова. Сега ще ти обясня как са се развили нещата, защото има и други такива прецеденти. Тази жена ви е взела на подбив, теб и докторите…
— Изиграла е добре падането си ли?
— Да, господине, театър. Интересувало я е да я закарат до „Бърза помощ“, където е лесно да влезе и да излезе, когато си поиска.
— Ама защо? Имала е нещо за криене ли?
— Вероятно да. Според мен става дума за фамилно присъединяване, направено извън рамките на закона.
— Обясни ми по-добре.
— Почти със сигурност съпругът й е нелегален емигрант, който обаче си е намерил по нашия край някаква работа на черно. И е привикал семейството си, използвайки хора, които печелят от тези истории. Ако жената беше изпълнила законната процедура, трябвало е да декларира, че съпругът й е нелегален емигрант в Италия. Така според новия закон всички до един щяха да се окажат изхвърлени от страната. Затова са използвали другата вратичка, за да успеят да останат.
— Разбрах — каза комисарят.
Извади от джоба си трите шоколадчета и ги остави на бюрото на Ригучо.
— Бях ги купил за онези дечица — промърмори.
— Ще ги дам на моето дете — каза Ригучо, прибирайки шоколадчетата в джоба си.
Монталбано го погледна смаяно. Знаеше, че колегата му е женен от шест години, но вече беше загубил надеждата, че ще имат деца. Ригучо разбра каква мисъл му мина през главата.
— С Тереза успяхме да осиновим едно детенце от Бурунди. Ах, за малко пак да забравя. Ето ти очилата.
Катарела се беше вторачил в компютъра, но веднага щом видя комисаря, остави всичко и се затича насреща му:
— Ааа, комисерийо, комисерийо!
— Какво правеше на компютъра? — попита го Монталбано.
— Ааа, с онова там ли? Фацио ме помоли да му помогна за установяване на една самоличност. За този, плуващия мъртвец, когото сте намерили в морето.
— Добре. Какво искаше да ми кажеш?
Катарела се замисли учудено и впери поглед във върха на обувките си.
— Е?
— Моля за извинение, но го забравих, комисерийо.
— Не се притеснявай, когато се сетиш, ще ме…
— Сетих се, комисерийо! Отново и пак се обади Пилат Понтийски! Казах му, както вие ми бяхте казали да му кажа, че сте на събрание с господин Каяфа и господин Синедрио, но той не обърна никакво внимание, каза ми така да ви кажа на вас, че трябва да ви каже едно нещо.
— Добре, Катаре. Ако се обади отново, кажи му да ти каже каквото има да ми казва, а после ти ще ми го кажеш.
— Комисерийо, извинете ме, но съм обзет от любопитство. Ама Пилат Понтийски не беше ли онзи?
— Онзи кой?
— Онзи, който в древността си е измил ръцете?
— Да.
— Тогава този, който тилифонира, би трябвало да му е потомък?
— Когато се обади, лично го попитай. Фацио тук ли е?
— Да, господин комисерийо. Преди малко се върна.
— Прати го при мен.
— Ще ми позволите ли да седна? — попита Фацио. — Честно казано, краката ми започнаха вече да пушат от толкова ходене. И все още съм само в началото.
Седна, извади от джоба си купчинка снимки и ги подаде на комисаря.
— Моят приятел от криминологията успя да ми ги даде навреме.
Монталбано ги погледна. На тях се виждаше лицето на безличен четирийсетгодишен мъж, на едната от тях беше с дълга коса, на другата — с мустаци, на третата с много къси коси и така нататък. Но бяха, как да се каже, напълно анонимни, безизразни и в тях не се забелязваше типичната светлина, струяща от очите на всеки човек, която подчертава неговата индивидуалност.
— На всичките изглежда като умрял — каза комисарят.
— Какво искате, да го накарат да се съживи ли? — подскочи Фацио. — По-добре от това не можеха да го направят. Спомняте ли си в какъв вид беше лицето му? Според мен тези снимки ще ни бъдат от полза. Дадох копия и на Катарела, за да направи съпоставка с архива, но ще е дълга история, изобщо голяма каша.
— Не се и съмнявам в това — каза Монталбано. — Виждам те обаче, че леко си изнервен. Какво има?
— Работата, която свърших и ми остава да довърша, е безсмислена.