С едната ръка отметна чаршафа, а с другата се подпря на леглото, повдигна левия си крак, но остана така, като поразен от мълния.
Изведнъж усети, че кръвта в жилите му замръзва. Защото точно в този момент в мислите му се върна погледът на момченцето, докато го държеше за ръката, а майка му тичаше, за да си го вземе. Тогава не беше разбрал този поглед, но сега, след всичко, което му каза Ливия, да. Очите на детето го умоляваха. Казваха му: „За бога, остави ме да си тръгна, остави ме да избягам“. Докато се приготвяше да си ляга, горчиво се обвини, че не е съумял веднага да схване смисъла на този поглед. Започваше да засича, беше му трудно да си го признае, но беше така. Как не се усети, прибягвайки до думите на доктор Паскуано, че нещата не бяха такива, каквито изглеждаха?
— Комисерийо? На тилифона е една медицинска сестра от болницата „Сан Грегорио“ в Монтелуза…
Какво му ставаше на Катарела? Беше произнесъл правилно името на болницата!
— Какво иска?
— Иска да говори с вас лично и пирсонално. Казва, че се казва Агата Милитело. Да ви я прехвърля ли?
— Да.
— Комисар Монталбано? Агата Милитело съм и…
Невероятно! Казваше се наистина така. Какво ли чудо беше станало, че Катарела налучка две имена едно след друго?
— … медицинска сестра съм в „Сан Грегорио“. Разбрах, че вчера сте идвали тук, за да получите сведения за една емигрантка с три деца, но не сте я открили. Аз видях тази жена и трите й деца.
— Кога?
— Снощи. От болницата ми се обадиха да дойда отново на работа, тъй като започваха да пристигат ранените от Скролити. Този ден ми се падаше да почивам. Живея близо до болницата и затова идвам на работа пеша. Като пристигнах, видях въпросната жена, която се приближаваше към мен тичешком, теглейки и трите си деца. Когато вече почти се изравнихме, пристигна кола, която внезапно спря. Мъжът, който беше на волана, я извика. Веднага щом всички се качиха, потегли с голяма скорост.
— Чуйте ме, ще ви задам един въпрос, който ще ви се стори странен, но моля ви, помислете добре, преди да ми отговорите. Видяхте ли нещо, което да ви шокира?
— В какъв смисъл?
— Хм, не знам… Случайно най-голямото дете да се е опитало да избяга, преди да се качи в колата?
Агата Милитело помисли съвестно.
— Не, комисарю. Най-голямото дете се качи първо, подбутвано от майка си. След това другите две по-малки и най-накрая жената.
— Успяхте ли да видите номера на колата?
— Не. Дори не ми мина през ум да го направя. Нямаше причина за това.
— Така е. Благодаря ви.
Тези свидетелски показания слагаха окончателно край на случая. Ригучо имаше право, че се е касаело за фамилно присъединяване. Дори и по-голямото дете да е таило по-различно мнение и чувства за въпросното присъединяване.
Вратата се тресна с всичка сила, Монталбано подскочи на стола, а къс от мазилката падна, въпреки че преди по-малко от месец беше подновена. Повдигайки поглед, комисарят видя спрелия на прага Катарела, който този път дори не си направи труда да каже, че вратата му се е изплъзнала. Изражението му беше тържествено, сякаш само триумфален марш можеше да му подхожда като звуков фон.
— Е? — попита го Монталбано.
Катарела изпъчи гърди и от устата му излезе нещо подобно на слонски рев. От съседната стая връхлетя разтревожено Мими.
— Какво става?
— Намерих я! Идентифицирах го! — извика Катарела, като тръгна напред и остави върху бюрото една увеличена снимка и разпечатка от компютъра.
Както на голямата снимка, така и на доста по-малката, която се мъдреше в горния ляв ъгъл на разпечатката, изглежда, се виждаше един и същи мъж.
— Ще ми обясните ли? — попита Мими Ауджело.
— Разбира се, господине — каза гордо Катарела. — Тази голямата фотография ми даде Фацио, а на нея е мъртвият мъж, който е плувал предишната сутрин с комисерия. Тази на разпечатката я идентифицирах аз. Погледнете, господине. Не са ли образ и подобие?
Мими заобиколи бюрото и застана зад гърба на комисаря, наведе се и погледна. След това произнесе становището си:
— Приличат си. Но това не е един и същи човек.
— Господин Ауджело, ама вие трябва да съобразите едно съображение — отвърна му Катарела.
— И какво е то?
— Че голямата снимка не е снимка, а фотографска рисунка на вероятната физиономия на мъртвия. Просто рисунка. Може да има грешки по нея.