Връщаме се назад за по-голяма сигурност. Очила. Кей.
Слиза бременната жена. Детето изниква измежду краката на четиримата емигранти. Започва да бяга. Той го следва. То се предава. Връщат се към кораба. Майката ги вижда и се затичва към тях. Детето го поглежда. Майката се спъва, пада, не може да се изправи. Идва линейката. Фелдшерът с мустаците казва, че кракът й е счупен. Жената и децата в линейката. Колата потегля. Край на първа част.
В заключение: почти беше сигурен, че никой не е викал линейката. Пристигнала е сама. Защо? Защото хората в нея са видели сцената с падналата на земята майка? Възможно е. А после: фелдшерът поставя диагноза, че кракът й е счупен. Тези негови думи оправдават откарването й с линейката. Ако той си беше замълчал, някой от полицаите щеше да повика лекаря, който, както винаги, беше там заедно с тях. Защо не се консултираха с него? Не е направена консултация с него, защото не е имало време: своевременното пристигане на линейката и диагнозата на фелдшера са задвижили кадрите в желания от режисьора смисъл. Да, господине. Режисьор. Театралната сцена е била подготвена твърде умело.
Въпреки часа се вкопчи в телефона.
— Фацио? Монталбано съм.
— Комисарю, няма новини, ако имаше, аз…
— Не си хаби приказките. Искам да те питам нещо друго. Имаш ли намерение утре сутринта да тръгнеш пак да проучваш?
— Да, господине.
— Преди това трябва да свършиш нещо друго.
— На вашите заповеди.
— В болница „Сан Грегорио“ има един петдесетгодишен лекар, много слаб, с мустаци. Искам да знам всичко за него, дори майчиното му мляко, ясен ли съм?
— Да, господине. Напълно.
Затвори и се обади в „Сан Грегорио“.
— Там ли е медицинската сестра Агата Милитело?
— Момент. Да, тук е.
— Бих искал да говоря с нея.
— На смяна е. Имаме заповед да…
— Слушайте, обажда се комисар Монталбано. Работата е сериозна.
— Изчакайте да я потърся.
Когато вече започваше да губи търпение, чу гласа на медицинската сестра.
— Комисарю, вие ли сте?
— Да. Простете, ако…
— Няма за какво. Кажете.
— Имам нужда да се видя с вас и да поговорим. Колкото е възможно по-скоро.
— Слушайте, комисарю. Нощна смяна съм и утре сутринта ми се ще да поспя поне малко. Може ли да се срещнем в единайсет часа?
— Разбира се. Къде?
— Може да се видим пред болницата.
Беше на път да каже „да“, но размисли. Ами ако по нещастно стечение на обстоятелствата фелдшерът от линейката ненадейно ги видеше?
— Бих предпочел пред входната врата на дома ви.
— Добре. Улица „Дела Реджоне“ 28. До утре.
Спа като невинно ангелче, което не се измъчва от черни мисли или проблеми. Винаги беше така, когато усетеше, че някое разследване е започнато правилно. Пристигна свеж и усмихнат в полицейското управление и намери върху бюрото си адресиран до него плик, донесен на ръка. Името на подателя не беше написано.
— Катарела!
— На вашите заповеди, комисерийо!
— Кой е донесъл това писмо?
— Пилат Понтийски, комисерийо. Снощи го донесе.
Сложи го в джоба си, щеше да го прочете по-късно. Или никога. Не след дълго се появи Мими Ауджело.
— Как мина срещата с началника на полицията?
— Стори ми се, че е без настроение, липсваше обичайната му самонадеяност. Явно от Рим се е върнал само с големите им безсмислени и досадни обещания. Каза ни, че очевидно нелегалният емигрантски поток от Адриатическо море се е изместил към Средиземноморието и затова ще е още по-трудно да бъде спрян. Но тези, които имат задължението да оповестят това, изглежда, се бавят с решението. От друга страна, отговорните лица закъсняват да признаят, че и кражбите са се увеличили, обирите също… Всъщност пеят в хор „Всичко ще е наред, моя благородна маркизо“, а ние трябва да продължаваме напред с това, което имаме.
— Извини ли се от мое име за отсъствието ми?
— Да.
— Той какво каза?
— Салво, какво искаш да е казал? Да започне да плаче ли? Каза „добре“. Точка. А сега ми обясни какво те беше прихванало вчера?
— Неочаквана спънка.
— Салво, кого си тръгнал да премяташ? Първо ми казваш, че искаш да се видиш с началника на полицията, за да му подадеш оставката си, след четвърт час обаче променяш идеята си и ми съобщаваш, че при началника трябва да отида аз. Каква неочаквана спънка си имал?