— Чети.
Катарела го прочете правилно.
— Много добре — каза Монталбано. — Това листче си залепи до телефона. Веднага щом се обади, трябва да ме свържеш с него, независимо дали съм тук, или се намирам в Афганистан. Съгласен ли си?
— Да, господин комисерийо. Отивайте спокойно в Агфастан, защото дори и там ще ви свържа с него.
— Защо ме накара да присъствам на тази вариететна сценка? — попита го Ауджело, когато Катарела излезе.
— Защото ти три пъти сутринта и три пъти следобед трябва да попиташ Катарела дали се е обаждал Мардзила.
— Може ли да знам кой е този Мардзила?
— Ще ти кажа, ако папкаш, слушкаш и си напишеш домашните.
През останала част от сутринта не се случи нищо, ама нищичко. Или поне ставаха нормални за работата им неща: молба за намеса заради ожесточена семейна караница, която беше преминала в агресия от страна на цялата фамилия, станала изведнъж задружна срещу Гало и Галуцо, виновни, задето се опитали да възстановят мира в нея; жалба от прежълтелия като мъртвец заместник-кмет, който намерил окачен на вратата на дома си заклан заек; стрелба от движеща се кола срещу някакъв, който бил спрял на бензиностанция, но след като останал невредим, се качил на колата си и бързо офейкал, без бензинджията да успее да запише номера; един от почти всекидневните обири на супермаркет. Мобилният телефон на журналиста Мелато се оказа упорито изключен. Всъщност на Монталбано му трябваше още съвсем малко, за да се отегчи. Затова отиде в гостилница „При Енцо“ като компенсация.
Към четири часа следобед звънна Фацио. Обаждаше се от Спигонела.
— Комисарю? Имам някоя и друга новина.
— Казвай.
— Поне двама души оттук мислят, че са виждали мъртвия, който намерихте, разпознаха го по снимката, на която е с мустаци.
— Знаят ли как се казва?
— Не.
— Там ли е живеел?
— Не знаят.
— Знаят ли какво е правел по тия места?
— Не.
— А какво, по дяволите, знаят?
Фацио предпочете да не му отговаря директно.
— Комисарю, не можете ли да дойдете тук? Така лично ще си направите извод за ситуацията. Може да хванете или по крайбрежното шосе, което обаче винаги е натоварено, или да минете през Монтекиаро, да тръгнете по…
— Този път го знам.
Пътят, по който беше минал, когато отиде да види мястото, на което беше убито детенцето. Обади се по телефона на Ингрид, с която трябваше да отиде на вечеря. Шведката веднага му се извини, че няма да може да се видят, защото съпругът й без нейно знание си беше поканил приятели, а тя трябваше да играе ролята на добра домакиня. Уговориха се, че ще мине през полицейското управление към осем и половина следващата вечер. Ако не е там, ще го изчака. Опита отново да се свърже с журналиста и този път Социо Мелато се обади.
— Комисарю! Мислех вече, че няма да ме потърсите.
— Може ли да се видим?
— Кога?
— Може и сега, ако искате.
— Ще ми е трудно. Трябваше да отпътувам незабавно за Триест, целият ми ден мина по летища и закъсняващи полети. За късмет, мама не е толкова зле, колкото сестра ми искаше да повярвам.
— Радвам се. Тогава какво ще се разберем?
— Нека да направим така. Ако всичко е наред, надявам се утре сутринта да взема самолета за Рим и после да продължа надолу. Ще ви уведомя.
Като подмина Монтекиаро и пое по пътя за Спигонела, след известно време се озова пред кръстовището за Триказе. Поколеба се за миг, но след това се реши, щеше да загуби най-много десетина минути. Подмина завоя, селянина го нямаше да копае в нивата си, само лаят на куче нарушаваше тишината. В основата на купчината чакъл букетчето от полски цветя вече беше увехнало.
Трябваше да впрегне цялото си оскъдно умение, за да даде на заден ход по този разбит коларски път и да се върне на пътя към Спигонела. Фацио го чакаше прав до колата си, спряна пред малка червено-бяла вила на два етажа, очевидно необитаема. Ревът на бурното море достигаше до ушите им с цялата си сила.
— От тази виличка започва Спигонела — каза Фацио. — По-добре е да дойдете в колата с мен.
Монталбано се качи и Фацио, потегляйки, започна да се прави на екскурзовод.
— Спигонела е разположена върху скално плато и за да се стигне до морето, трябва да се изкачваш и слизаш по издълбани в скалата стълби, усилие, което през лятото е възможно да ти докара инфаркт. До морето може да се стигне и с кола, но трябва да се тръгне по пътя, по който вие сте пътували, да се свърне към Триказе и оттам да се върнеш тук. Добре ли се изразих?