— Имаш ли някаква представа кой може да ти е изпратил изрезката от вестника?
— Може би някой от дирекцията на полицията в Козенца, който, слушайки Ватиато как ми се подиграва, е искал да ми предложи…
— Салво, ти познаваш ли Ватиато?
— Бегло. Груб човек, който…
— Аз съм работил с него, преди да дойда тук. Голям гадняр е.
— Защо е трябвало да ми изпраща статията?
— За да възбуди любопитството ти и да те предизвика да започнеш да си задаваш и други въпроси за Ерера. Така цялата дирекция на полицията в Козенца ще има възможност да ти се присмива зад гърба.
Монталбано се надигна от стола и започна да търси сред разхвърляните безразборно по бюрото му книжа. Накрая намери личния картон и възстановените портрети на Ерера.
— Погледни ги още веднъж, Мими.
Държейки с лявата ръка картона със снимката на Ерера, с дясната вземаше една по една възстановките на лицето на мъртвия и старателно ги сравни. След което поклати глава.
— Съжалявам, Салво. Оставам си на своето. Това са двама различни човека, макар и доста да си приличат. Имаш ли да ми казваш нещо друго?
— Не — отговори му рязко комисарят.
Ауджело се подразни.
— Салво, вече съм достатъчно изнервен заради личните си проблеми, не започвай и ти.
— Бъди по-ясен.
— Разбира се, че ще бъда! Ти си ядосан, защото продължавам да твърдя, че твоят мъртвец не е Ерера. Знаеш ли, ти си много странен човек. Трябва ли на всяка цена да ти кажа, че е едно и също лице, само и само за да ти доставя удоволствие?
Излезе, като тресна вратата.
Същата тази врата след няма и пет минути се отвори пак с гръм и трясък, удари се в стената и от контраудара пак се затвори.
— Извинете ме, комисерийо — чу се гласът на Катарела зад вратата.
След това крилото й започна бавно да се открехва, чак докато се оформи минимално, но достатъчно пространство, през което Катарела да премине.
— Комисерийо, донесох ви това, което ми даде Торизи, който ми каза, че то ви интересува лично и пирсонално.
Беше силно увеличеното изображение на един детайл от морските скали под вилата от Спигонела.
— Комисерийо, по-добре от това, по-хубаво не може да излезе.
— Благодаря, свършил си отлична работа.
Достатъчен му беше само един поглед, за да разбере, че е видял правилно.
Между двете високи скали, които оформяха тесния вход към малкото естествено пристанище, най-много на три сантиметра над повърхността на водата се виждаше права и тъмна линия, в която се разбиваше прибоят. Възможно е да беше желязната преграда, която се задвижваше вътре от вилата и препречваше влизането на външни лица, с какъвто и да е плавателен съд в малкото пристанище. Това можеше да не означава нищо подозрително, най-много да е свидетелство, че неочакваните посещения по море не са желателни. Оглеждайки по-добре морските скали, забеляза някъде зад тях, на метър над водата, още нещо, което предизвика любопитството му. Взира се в него, докато очите му се умориха.
— Катарела!
— Заповядайте, господин комисерийо!
— Поискай назаем от Торета една лупа.
— Веднага, комисерийо.
Беше уцелил човека, защото Катарела се върна с голяма лупа, която подаде на комисаря.
— Благодаря, свободен си. И не оставяй вратата отворена.
Не му се искаше да бъде изненадан от Мими или Фацио в момент, в който поведението му беше типично за това на Шерлок Холмс.
С лупата успя да разбере какво е това, в което се взираше: два прожектора, които да светят, когато е тъмно или в случаи на лоша видимост, обозначаваха прецизно входа, предпазвайки по този начин онзи, който извършваше маневра за влизане, от риска да се удари в скалите. Със сигурност инсталацията беше правена от първия собственик, американския контрабандист, на когото цялото това съоръжение, изглежда, му е било доста необходимо. Но твърде е възможно и следващите наематели да са го поддържали да функционира. Остана дълго да разсъждава. В главата му бавно си прокарваше път идеята, че може би е необходимо да отиде и да огледа по-отблизо това място, по възможност, идвайки откъм морето. Важно беше обаче да отиде там тайно, без да предупреждава когото и да е било.
Погледна си часовника, Ингрид беше тръгнала към него. Извади портфейла от джоба си, за да провери дали има достатъчно пари за вечерята. В този момент в очертанията на касата на вратата се появи задъханият Катарела.