— Нямаше ли връзка между първия и партерния етаж?
— Да, имаше, поне така ми каза Нини — през една врата, която водеше към вътрешното стълбище. Но ключовете за тази врата бяха у собственика на къщата.
— Значи, ти си виждала само първия етаж от цялата вила?
— Точно така. Та, казвах ти: изкачвахме се по стълбището и отивахме директно в спалнята. Нини беше маниак: всеки път, когато запалвахме лампите в някоя от стаите, той искаше да се увери, че светлината от тях не се процежда навън. Като имаш предвид, че не само капаците на прозорците бяха затворени, но и пред всеки от тях имаше тежка завеса.
— Продължавай.
— Събличахме се и започвахме да правим любов. Продължително.
Цаааааааак! Вече не беше ужилване, а истински удар с нож.
— Онзи път, когато не можах да се видя с него, кой знае защо, започнах да размишлявам върху тази история. Първото, което осъзнах, беше, че никога не бях изпитвала желание да остана да преспя и да прекарам цялата нощ с Нини. Пушейки обичайната цигара след акта, гледах в тавана, а той също. Не говорехме, нямахме какво да си кажем. Тези решетки на прозорците…
— Има и решетки ли?
— На всички прозорци. Включително и на приземния етаж. Тези решетки, които „виждах“, реално без да ги виждам, оттатък пердетата, ме караха да изпитвам усещането, че съм в нещо като затвор… Понякога той ставаше и отиваше да говори по радиостанцията…
— Какво говориш?! Каква радиостанция?
— Била някаква любителска, поне така ми беше казал. Обясни ми, че му правела добра компания, когато плавал с танкера, и оттогава… Имаше голям апарат в хола.
— Чувала ли си го какво говори?
— Да, но не разбирах… Общуваше често на арабски или на някакъв подобен език. Не след дълго се обличах и си тръгвах. Тогава през онзи ден започнах да си задавам въпроси и стигнах до извода, че това е безсмислена история, при това продължила твърде дълго. И не отидох при него.
— Той имаше ли телефонния ти номер?
— Да.
— Звънеше ли ти?
— Разбира се. За да ми каже да закъснея или да дойда по-рано.
— Не се ли учуди, че не те потърси, след като не си отишла на срещата?
— Ако трябва да бъда искрена — да. Но като не ми се обади, си помислих, че така е по-добре.
— Слушай, опитай се добре да си спомниш. Докато си била с него, чувала ли си шумове в останалата част на къщата?
— Какво означава „останалата част на къщата“? Искаш да кажеш в другите стаи ли?
— Не, исках да кажа на партера.
— Какъв вид шумове?
— Гласове, звуци… пристигаща кола…
— Не. Долният етаж беше необитаем.
— Често ли му се обаждаха по телефона?
— Когато бяхме заедно, изключваше мобилните си телефони.
— Колко имаше?
— Два. Единият беше сателитен. Като ги включеше, почти веднага започваха да му се обаждат.
— Винаги ли говореше на арабски или какъвто е там?
— Не, понякога и на италиански. Но в такъв случай отиваше в другата стая. Макар че мен изобщо не ме интересуваше да зная какво казва.
— Какви обяснения ти даваше?
— За какво?
— За всичките тези телефонни обаждания.
— Защо е трябвало да ми дава обяснения?
И това беше вярно.
— Знаеш ли дали е имал приятели по тия места?
— Никога не съм ги виждала. Не мисля. За него беше изгодно да няма приятели.
— Защо?
— В един от редките случаи, в които ми е говорил за себе си, ми разказа, че при последното пътуване, което направил със своя танкер, провокирал голяма екологична катастрофа. Водеше се дело по случая и корабостроителницата му препоръчала да изчезне за известно време. Това обясняваше и непрекъснатото му стоене вкъщи, самотната вила и така нататък.
„Дори и да приемем за вярно всичко, което е разказал на Ингрид — размишляваше комисарят, — не можеше да се разбере защо Лококо-Ерера е свършил по начина, по който е свършил. Възможно ли е да предположим, че неговият корабостроител е поръчал да го убият, за да не се налага да дава свидетелски показания? Как ли пък не!“
Разбира се, съществуваха съмнителни причини за това убийство и описанието, което Ингрид правеше на този мъж, не принадлежеше на човек, който няма нищо за криене, но мотивите за извършването му трябваше да се търсят другаде.
— Мисля, че си заслужих поне малко уиски, господин комисар — каза на това място Ингрид.