— Как е Беба?
— По-добре. Тази нощ най-накрая успяхме малко да поспим.
След него се появи Фацио.
— Трябва да ви кажа, че съвсем случайно — започна комисарят — успях да идентифицирам мъртвия удавник. Ти, Фацио, свърши отлична работа, като откри, че в последно време е бил видян в Спигонела. Живеел е там. Бил е наемател във вилата с голямата тераса, която гледа към морето. Спомняш ли си я, Фацио?
— Разбира се.
— Казвал, че е капитан на танкер, и се представял с името Ернесто Лококо, за приятелите — Нини.
— Защо, как се е казвал наистина? — попита Ауджело.
— Ернесто Ерера.
— Света Богородичке! — каза Фацио.
— Като онзи от Козенца ли? — попита отново Мими.
— Точно така. Става дума за едно и също лице. Мъчно ми е за теб, Мими, но Катарела имаше право.
— Бих искал да знам как стигна до този извод? — притисна го сдържано Ауджело.
Очевидно случилото се не му изнасяше.
— Не съм стигнал аз. Заслугата е на моята приятелка Ингрид.
И им разказа цялата история. Когато спря да говори, Мими се хвана за главата и от време на време само я поклащаше, като изричаше полугласно:
— Боже, боже…
— Защо си толкова учуден, Мими?
— Не се учудвам на самия случай, а на факта, че докато ние си биехме главите, Катарела отдавна вече е бил стигнал до точно това заключение.
— Ама ти не разбра ли кой е Катарела? — попита го комисарят.
— Не, кой е?
— Катарела е като малчуган, дете в тялото на мъж. И затова разсъждава с главата на хлапе, което още не е навършило седем години.
— И какво от това?
— Това, което искам да кажа, е, че Катарела притежава въображението, гениалните хрумвания и изобретателността на дете. А щом е като дете, казва тези неща без задръжки. И много често предвижданията му са точни. Защото реалността, видяна през нашите очи, е една, докато, видяна през очите на дете, е съвсем друга.
— В заключение, сега какво ще правим? — намеси се Фацио.
— Питам вас — каза Монталбано.
— Комисарю, ако господин Ауджело ми позволи — взе думата Фацио, — искам да ви кажа, че случаят никак не е прост. В този момент убитият, Лококо или Ерера, няма значение кой, не се води никъде като официално убит — нито в дирекцията на полицията, нито в прокуратурата. Води се удавен при нещастен случай. Затова се питам: на какво основание ще започнем процедура по разследването му?
Комисарят за кратко се замисли.
— Пак ще прибегнем към анонимно телефонно обаждане — реши.
Ауджело и Фацио го погледнаха въпросително.
— Номерът винаги минава. Правил съм го и друг път, бъдете спокойни.
Взе от плика снимката на Ерера с мустаци и я подаде на Фацио.
— Занеси я веднага в „Свободна мрежа“, трябва да я дадеш лично в ръцете на Николо Дзито. Кажи му от мое име, че се налага да отправи спешен призив в обедната информационна емисия. Трябва да каже, че семейството на Ернесто Лококо е изпаднало в отчаяние, защото няма вест от него повече от два месеца. Бягай!
Фацио дори не гъкна, стана и излезе. Монталбано се взря внимателно в Мими, като че ли едва в този момент забеляза, че Ауджело е пред него. Мими, който познаваше този поглед, се размърда на стола неловко.
— Салво, какви мисли ти минават през главата?
— Как е Беба?
Мими го погледна смаяно.
— Вече ме пита, Салво. По-добре е.
— Значи, е в състояние да направи едно телефонно обаждане.
— Разбира се. До кого?
— До заместник-прокурора, господин Томазео.
— И какво да му каже?
— Трябва да разиграе театрална сценка. Половин час след като Дзито покаже снимката по телевизията, Беба да се обади анонимно с истеричен глас на господин Томазео, казвайки му, че е видяла този мъж, идеално го е разпознала и със сигурност не греши.
— Как? Къде? — попита раздразнено Мими, на когото идеята да намеси Беба никак не му се нравеше.
— И така, трябва да му разкаже, че преди месец-два в Спигонела, докато е била в колата си, видяла въпросния човек, докато двама други го смачквали от бой. В един момент мъжът успял да се отскубне от тях и да се приближи до колата, в която е била Беба, но те отново го сграбчили и го отвели нанякъде.
— А Беба какво е правила в колата?
— Вършила е непристойни неща с някакъв мъж.