Нещо като светкавица проблесна в съзнанието на Монталбано. Жестока крампа го захапа за стомаха и за миг видя себе си как държи за ръка детето, връщайки го на онази, която наивно взе за негова майка… И онзи поглед, онези широко отворени очи, които никога нямаше да успее да забрави.
— Защо? — попита, преструвайки се на безразличен.
— Пребледняхте.
— Случва ми се от време на време, имам проблем с кръвообращението, не се притеснявайте. По-скоро ми кажете, ако този недостоен трафик се върти из Адриатическо море, защо сте дошли тук при нас?
— Много просто. Търговците на роби са били принудени по някакъв начин да сменят курса. Обичайният вече е твърде познат, положението се е затегнало, подслушванията са станали доста по-лесни. Имайте предвид, че миналата година, както ви казах, вече бяха пристигнали от Мароко хиляда триста петдесет и осем малолетни. Затова се е наложило съществуващите преди курсове да се разширят към Средиземноморието. Това се е случило, откакто тунизиецът Бадар Гафса е станал неоспорим шеф на организацията.
— Извинете ме, но не ви разбрах. Какво казахте?
— Повярвайте ми, Бадар Гафса е като персонаж от романите. Между другото, прякорът му е Белязания, помислете само за какво става дума. По-благородно би могъл да бъде определен като истинското сърце на мрака. Гигант, който обича да се кичи с пръстени, гердани, гривни и винаги е облечен в кожени якета. Малко над трийсетте, контролира истинска армия от убийци, управлявана от тримата негови заместници: Самир, Джамил и Улед. Също така държи и цяла флота от риболовни кораби, скрити в заливчетата на нос Бон, които, естествено, не му трябват за риболов, под командването на капитаните Гамун и Ридха — и двамата изключителни експерти, които познават канала на Сицилия както мивките си вкъщи. От дълго време е издирван, но никога не е бил арестуван. Говори се, че в тайните му убежища са изложени десетките трупове на враговете му, убити от него. Гафса ги държи за определен период от време на показ — както да обезкуражи евентуалните предателства, така и да се наслади на своята непобедимост. Нещо като ловни трофеи, добре ли се изразих? Между другото, той е човек, който много пътува, за да пресича пререканията между сътрудниците си или да накаже за назидание онези, които не се подчиняват на заповедите му. И така трофеите му се увеличават.
На Монталбано му се струваше, че Мелато разказва някакъв приключенски и фантастичен филм, от онези, на които някога им викаха „американски бози“.
— Откъде знаете тези неща? Изглеждате ми добре информиран.
— Преди да дойда във Вигата, бях почти цял месец в Тунис — от Сфакс до Сус и нагоре-нагоре, та чак до Ел Хауария. За целта се бях подсигурил с необходимите приятелства. А пък и вижте, имам достатъчно опит, за да направя разлика между легендите, които малко или много са измислени, и истината.
— Все още не сте ми изяснили защо дойдохте точно тук, във Вигата. Научили сте нещо в Тунис, което ви е подтикнало да пристигнете при нас ли?
Голямата уста на Социо Мелато се учетвори от усмивката.
— Вие сте толкова интелигентен, колкото ми бяха описали, комисарю. Разбрах, няма да ви кажа как, защото би било твърде сложно, но ви уверявам в абсолютната достоверност на източника, че Бадар Гафса е видян в Лампедуза на връщане от Вигата.
— Кога?
— Преди по-малко от два месеца.
— Казаха ли ви за какво е идвал?
— Само ми намекнаха. Преди всичко, добре е да знаете, че тук Гафса има голяма разпределителна база.
— Във Вигата?
— Или в околностите.
— Какво означава „разпределителна база“?
— Мястото, където Гафса събира някои безценни нелегални емигранти или пък важни…
— Тоест?
— По-точно малолетни или терористи, или информатори за внедряване, или хора, които вече са нежелани. Държи ги там, преди да ги изпрати по окончателните им дестинации.
— Разбрах.
— Тази разпределителна база беше под контрола на един италианец, преди Гафса да стане главатар на организацията. Тунизиецът го оставил да командва базата за известно време, но после италианецът започнал да прави всичко на своя глава. Тогава Гафса дошъл и го убил.