Военно, учебно, експлозивно, с дистанционно задействане — издърдори той военните термини. — Важната дума е „учебен“.
Военните ги използват много по време на техните учения. Монтират тези неща под танкове, бронирани превозни средства, камиони.
После инструкторите ги задействат, когато искат да посочат поразена или излязла от строя машина. Малък заряд взривява тези станиолени покрития с надписи, за да ги поразтресе хубаво. Чува се страшно силен гръм, после от тези дупки излиза червен дим, за да разбере екипажът, че са под обстрел или мъртви… Или и двете.
Много хубаво малко устройство за учебна цел.
— Значи не са истински експлозиви? — Върху помургавялото лице на Хенри Лайтстоун се изписа недоверие.
— Зависи от определението ти за „истински“ — отвърна Майк Такахара. — В едно МТЕАР-42 има толкова взрив, колкото твоят малък пикап да подскочи, а и всичкият червен дим, който ще изтече в купето, може да ти поразклати нервите, особено ако не знаеш какво представлява. Но то няма да взриви на парчета теб и пикапа ти… Разбира се, ако това, което си видял, не е някаква модифиция — добави техническият агент.
— Каква може да е модификацията? — попита Томас Уошак.
Такахара сви рамене.
— Не знам. Вероятно със стандартен детонатор и половин килограм С-4.
Последва дълга тишина.
— Има ли някакъв начин да разберем дали това, което видях, е модифицирано устройство? — попита Лайтстоун.
— Само един начин, ако нямаш нищо напротив да гръмнеш по пътя — захили се техническият агент. — Докарваш пикапа си до склада, за да огледам… И след час или два може би ще…
— Аха.
Изящно мебелираната стая отново потъна в тишина, която този път бе нарушена от едва доловимия глас на Лари Пакстън.
— Това е игра. Трябва да е игра.
— Какво? — Лайтстоун и другите трима агенти се извърнаха и вторачиха в командира на екип „Браво“.
— Помислете — заяви Пакстън. — Първо, очевидно екип „Чарли“ все още не е готов за нещо сериозно. Те знаят, Халахан е наясно, и без всякакво съмнение ние му вдигнахме кръвното. Така че каква е вероятността Халахан да изпрати новобрански екип на сериозна операция не просто някъде, а точно в същата провинция Джаспър, Орегон, където сме пратени за зелен хайвер и ние… За да сме подръка, в случай че се объркат нещата?
— Твърде вероятно — допусна Лайтстоун.
— Е, значи дотук сте съгласни с мен — продължи спокойно Пакстън. — Знаем, че Халахан и Мур са се потрудили доста, за да организират тази серия тренировъчни упражнения за екип „Чарли“, като ни използваха за чучела… А какво направихме ние?
— Спечелихме — усмихна се доволно Дуайт Стоунър.
— Но и ги измамихме — добави Томас Уошак.
— Е, ние спечелихме, като ги измамихме — направи компромис Майк Такахара. — По малко и от двете.
— Чакай малко! — Хенри Лайтстоун въобще не изглеждаше уверен. — Наистина ли мислите, че Халахан ще положи всичките тези усилия да организира нещо толкова сложно просто защото ни е ядосан?
— Не виждаш ли задачата, която ни е възложил — възрази Лари Пакстън. — Да не искаш да кажеш, че брилянтната идея да ни прехвърли тук с тридесет смъртоносни змии, дузина крокодили и 750 гигантски паяци не идва от смахнатия ум на началник, жадуващ отмъщение.
— Много убедително, Хенри — обади се Дуайт Стоунър.
— Дяволски е прав. И не забравяйте, че не само сериозно ядосахме Халахан и Мур, но също доста скапахме екип „Чарли“ по време на тренировките — продължи Лари Пакстън, — което със сигурност включва и онази малка дива котка Марашенко. Ако питате мен, тя е човекът, който върши черната работа.
— „Смазването на духа на един екип връща назад най-малко с месец обучението им.“ Така се изрази Халахан — напомни им Майк Такахара.
— Точно. — Лари Пакстън огледа агентите от екипа. — Така че какъв по-добър начин да възстановиш духа на екипа и да им дадеш реванш… — …като поставиш екип „Чарли“ на позиция, която ще ни обърка? — довърши Томас Уошак.
— Вижте, дори Уошак разпозна коварството. — Лари Пакстън се усмихна одобрително на младия агент. — Халахан ни залости в затънтения склад насред Орегон със седемдесет и два сандъка, доставени от дявола, знаейки, че ще сме много заети да пазим собствените си задници, вместо да се оглеждаме и да забележим какво става…
— И освен това насочи Хенри да установи контакт с онзи сляп гадател… — добави Дуайт Стоунър. — …който го свърза с някаква луда жена, служителка в пощата, която е истинска врачка, което пък си е чиста измишльотина. Уу, наистина непочтен план. — Очите на Томас Уошак се разшириха от изумление.
— И като заговори за куриозни неща — прекъсна го Лари Пакстън. — Какво ти е на ръката, Хенри?