— Ами… нищо, само драскотини.
— Бинтовал си цялата си ръка до лакътя, заради някакви драскотини? Хайде, дай да го развия. — Стоунър хвърли подозрителен поглед към Лайтстоун и посегна към ръката му. — Нека да видя.
— Хей, почакай… АААХХХ! — Очите на Хенри Лайтстоун изскочиха, когато Стоунър дръпна лейкопласта с неколкостотин косъмчета от ръката на своя колега.
— Боже господи, Хенри — прошепна Стоунър.
— Да не би да ни кажеш, че жената го е направила? — запита Лари Пакстън недоверчиво, докато оглеждаше дълбоките, покрити с коричка рани.
— Не тя, нейната котка — измърмори Лайтстоун и бързо натисна лейкопласта обратно на мястото му.
— Трябва да е дяволска котка — предположи Майк Такахара със съмнение.
— Бива си я — призна Лайтстоун.
— Знаеш ли — замислено подхвърли Лари Пакстън към Стоунър, — нещо в цялата тая работа намирисва на гнило.
— И аз така мисля — кимна огромният агент. После, преди Хенри да успее да реагира, грамадният мъж мина зад него, издърпа ризата му нагоре, като притисна слабия си колега с ръце над главата, и оголи гърба му.
— Бинго. — Стоунър се усмихна и обърна безуспешно съпротивляващия се партньор, така че и другите да могат да видят доказателството.
— Е, тези може и да са направени от жена — обобщи доволно Лари Пакстън, когато Стоунър върна Лайтстоун на пода, пусна му ръцете и му подаде бутилка студена бира.
— Имах късмет, че оживях тази нощ — измърмори Хенри, като се мъчеше да оправи ризата си. — Това е самата истина.
— Всички разбраха какво означава, нали? — попита Майк Такахара.
— Хенри е пропилял последните два дена с жена, докато нашите задници мръзнеха в онзи склад и събирахме приживе запаси за нощните си кошмари — обади се Дуайт Стоунър.
— Е, да, и това — съгласи се техническият агент. — Но не мислиш ли, че и Боби трябва да е включен в сценария?
Лари Пакстън набръчка вежди.
— Как ти хрумна?
— Много просто — усмихна се Такахара. — Халахан е искал да отклони Хенри, по някакъв начин да го контролира и да дирижира действията му. Така че той открива къде живеят Боби и Сюзан и го праща там. Знае, че ако Хенри се доближи много близко до истината, ще го разбере от неговия приятел при първото си обаждане. После нашият мил безскрупулен шеф урежда сделката с Боби за… какво? Какво би накарало един бивш детектив от отдел „Убийства“ с изкривено чувство за хумор като това на Ла Грейндж да участва в тази сделка?
Очите на всички се обърнаха към Хенри Лайтстоун.
— Не много неща — отвърна той и на лицето му се появи замислено изражение. — Боби и аз изкарахме наяве кирливите ризи на няколко души, когато работехме заедно в Сан Диего. Той наистина забъркваше големи каши.
— Например, като да хвърлите пияния си началник — онзи, който не можеше да плува и се страхуваше до смърт от акули — в океана на брега край Сан Диего и през нощта да го затворите в ковчег? — напомни му Лари Пакстън тихо.
Лайтстоун кимна мълчаливо, очите му се вторачиха в далечината, като леко барабанеше с пръсти по пода.
— Хенри, а и ние допринесохме да взривят лодката на Боби в Бахама — изтъкна Майк Такахара. — Така че Боби, най-вероятно и Сюзан — видяхте, че го направиха заедно — лепнаха на екипа онзи тип Мъдреца, който те свърза с тази прелъстителка от пощата с голямата котка… Или това беше малка котка с големи нокти?
— Която, във всеки случай, доста лесно уреди очната ставка на Хенри с онзи военен тип, който — също като нашия приятел — може да е закачил шалчето на дамата на шлема си — усмихна се доволно Лари Пакстън.
— Добре скроено — изкоментира Дуайт Стоунър.
— Благодаря.
— Не разбирам… — обърна се Томас Уошак към Такахара и го погледна объркано.
— Също като Рицарите около кръглата маса, Томас — обясни Майк. — Очевидно Хенри е прокълнат от магията на белия рицар. Не го свърта да не спаси честната девица, без значение колко дракони ще изникнат от гората. Това е генетичен дефект. Ще ви го обясня по-късно — обеща техническият агент.
— Знаете ли, можеха да ни разпънат много повече, ако сценарият беше на Халахан — предупреди Лайтстоун.
— Но виж само как са го измислили, Хенри — възрази Пакстън. — Уреждат да се сблъскаш с онези, военните в ресторанта, да ги проследиш и забележиш тяхното наблюдение. После ни предупреждаваш, ние уведомяваме Халахан, той ни казва да стоим настрана — да оставим екип „Чарли“ да се оправя сам. Ние не слушаме, както обикновено, и се притичваме на помощ…
— Хей, дори вземаме страната на честната девица Наташа! — прекъсна ги Томас Уошак, като прихна гръмогласно. — Обзалагам се, че ще се изненада, когато разбере, че Хенри носи шалчето на вещицата върху шлема си!