Това ли беше? Да се обади за помощ?
Не.
Студени тръпки полазиха по гърба му.
Не трябваше да се обажда за помощ… Защо?
Защото помощта вече идваше.
Точно така. Те са на път благодарение на добрия стар Халахан, проклетия упорит ирландец. Той ще се погрижи за всичко.
Но…
Но какво?
Трябва да ги предупреди. Трябва да им каже… „Чарли“?
Той отново замига, после изведнъж се унесе, когато бодежите в гръбнака му нанесоха съкрушителен удар.
Екип „Чарли“. Новобранците.
Оо, Господи.
Богс опипа масичката до монитора за телефон, но изведнъж се отказа от тази идея, когато се сети, че не помни телефонните номера. Нито един. Реши, че може да попита някого за телефонен указател, но вратата на стаята му беше плътно затворена, а и не се чувстваше достатъчно силен, за да изкрещи. Затова се пресегна, изключи монитора, издърпа останалите електронни сензори от главата и ръцете си, след което се заклатушка към близката тоалетна.
И откри, за свое удивление, че няма нищо друго освен бяла болнична пижама, бял халат и ниски платнени чехли.
Какво се е случило с дрехите му?
Опита се да си спомни как се е озовал тук, но единствените образи, които успяваше да изрови от изтръпналия си мозък, бяха свързани с пълзене към камион на ръце и колене, в което нямаше много логика.
Така че по липса на по-добър план, Уилбър Богс по пижама, халат и чехли придърпа стойката на венозната банка, смътно спомняйки как беше го виждал по телевизията, излезе от стаята и се заклатушка по широкия коридор, влачейки стойката.
Невероятно, но измина целия път до фоайето, излезе през широките автоматично отварящи се врати и застана под козирката на входа, без някой да забележи присъствието му. Чак докато се появи някаква непозната жена, която го огледа с бърза професионална усмивка.
— Господин Богс?
Уилбър Богс замига от заслепилата го слънчева светлина.
— Точно така — отвърна той със стържещ глас, опитвайки се да си спомни дали мускулестата, все още привлекателна жена, която стоеше пред него, беше медицинската сестра.
— Отивате ли някъде? — колебливо попита тя.
— В офиса — измърмори той, като се чудеше дали ще има сили да я избута, да побегне и да открие такси, преди тя да е извикала охраната, която да го върне в стаята му.
„Не, със сигурност няма да успея“ — мрачно помисли той.
— О, нима? — усмихна се младата жена. — Имате ли превоз?
Огледа се. Освен джипа, паркиран в далечния край на улицата, всичко беше пусто.
— Ами не, май че не.
— Е, тогава — тя грейна в усмивка — може ли да ви предложа услугите си?
36.
Майк Такахара беше пресметнал времето до дома на Уилбър Богс грубо, без да вземе предвид пренебрегването на ограниченията за скоростта, а също и подвижността на малката „Хонда“.
И непоколебимостта на Хенри Лайтстоун.
Затова Лайтстоун откри офиса на Богс доста по-рано, отколкото техническият агент беше пресметнал. Но после още десет минути той обикаля из квартала, докато се увери, че никой не го преследва. Едва тогава рискува да влезе в малката офиссграда през задната врата.
Още пет минути му трябваха, за да се легитимира като федерален агент от американската Агенция за охрана на природната среда и да получи нужната информация от секретарката на Богс. Не, тя не е виждала Уилбър от миналия вторник. Да, тревожела се, но била сигурна, че другите агенти, които също търсят Уилбър, щели скоро да го открият. Имената на другите агенти ли? За момент тя млъкна, докато прегледа тефтерчето си. О, да. Гюс Донато, Марк Либранди и една млада жена, чието име й се изплъзва в момента.
„Гюс Донато, Марк Либранди и Наташа Марашенко — усмихна се Хенри Лайтстоун. — Играчите от противниковия отбор — екип «Чарли», второ действие, подлият конгресмен и посредникът му се опитват да сключат сделка.“ Бито.
Петнадесет минути по-късно, като се ръководеше от обяснението на искрено желаещата да помогне секретарка на Богс и по-ловин час за откриване на някакви признаци за активно и пасивно наблюдение, Лайтстоун стоеше под покрития навес до дома на агентаприродозащитник и се чудеше какво задейства изведнъж психичната му аларма.
Внимателно огледа вратите и прозорците на къщата и гаража. Всичките бяха здраво заключени без следи от влизане с взлом. След бързото претърсване на двора той се насочи към навеса с превозните средства, където цели две минути оглежда задната част на камиона и ремаркето с лодката.