Ремаркето на лодката!
Още беше закачено за камиона.
И не само с теглича, но също и предпазната верига, спирачките и електрическото захранване.
Не чак толкова необикновена ситуация, ако планираш да тръгнеш на пътешествие и за малко изтичаш до съседа. Но едва ли Богс би оставил така служебния си камион и ремарке, с които патрулираше. Лайтстоун се приближи… и изведнъж застана нащрек, когато видя кървавите петна върху предното стъкло на моторницата.
Той предпазливо отиде до задната част на навеса — където ремаркето се опираше в стената — и видя повредената задница на лодката. „Трябваше да го забележите, момчета, дори и през нощта — помисли си Лайтстоун за агентите от екип «Чарли», като коленичи и огледа транеца. — Е, Уилбър, да се надяваме, заради твой интерес, че не е каквото изглежда.“ Настръхнал, Хенри Лайтстоун предпазливо заобиколи от другата страна на лодката, погледна над борда, после дълбоко въздъхна от облекчение.
Никой.
„Но пък твърде много кръв“. — Лайтстоун внимателно се качи на ремаркето, влезе в лодката и започна да изследва мястото, както беше правил много пъти, когато заедно с Боби ла Грейндж разследваха убийства.
„О, ти обичаш да си играеш, Боби — усмихна се Лайтстоун вътрешно, като внимаваше къде стъпва и се опитваше да не изтрие възможни отпечатъци с голите си ръце. — Боби, мога да допусна, че ти и Сюзан сте се свързали с Халахан, за да се позабавлявате малко с екип «Браво».“
… командното табло…
Проблемът е, че ви познавам много добре.
… руля…
Уплаши се, когато се обадих миналата нощ, защото се разтревожи за Сюзан.
… седалката…
И нямаше да се безпокоиш за нея и да измъкнеш онзи твой стар 45-калибров пистолет, ако знаеше, че цялата история е нагласена.
… и пода.
Така, че може да изключим теб и Сюзан от страхотната теория за конспирацията… О, какво е това?
Лайтстоун бръкна под седалката, измъкна окървавен преден зъб — и после още един под скарата на пода. За момент седна на пасажерската седалка, за да обмисли последното доказателство. След това се върна до повредената задница на лодката, за да огледа наново нещата, но вече определено от различен ъгъл.
„Богс плава с голяма скорост, набутва се в мрежи, въжета, нещо такова и изведнъж спира, а лицето му се удря в руля, който избива няколко от предните му зъби и опръсква с кръв цялото място. Богс прерязва примката на лодката, опитва се наново да закачи двигателя — като омазва навсякъде с кръв, — но не успява да го запали и накрая се добира до брега с гребане. Проблемът е, съдейки по повредата на мотора и потрошения транец, как лодката се е ударила с доста голяма скорост отзад.“ Дяволски трик, Уилбър.
Освен…
И тогава Лайтстоун забеляза счупеното задно стъкло на камиона.
Десет минути по-късно, след като приключи с претърсването и сглоби няколко много интригуващи парчета от пъзела в логична близост, Хенри Лайтстоун прекоси улицата, позвъни на вратата и зачака.
Този път, за негово учудване, му отвориха.
— Да?
— Здравейте. Приятел съм на Уилбър Богс, вашия съсед през улицата — започна Лайтстоун.
— О, толкова се радвам, че се обадихте. Как е той?
— Е, ще се оправи — неуверено отвърна Лайтстоун. — Но току-що огледах камиона и ремаркето на лодката и случайно забелязах пощенската ви кутия…
— Мислех да разговарям с господин Богс за това веднага след като се прибере от болницата. Сигурен съм, че цялата ситуация беше просто лош късмет. Наоколо няма много улични лампи и е доста трудно да се види нещо толкова рано сутрин. Застраховката ще покрие напълно разходите за ремонт, но да ви кажа истината — замълча съседът, — надявах се, че…
— Точно затова се отбих — прекъсна го Лайтстоун и посегна към портфейла си. — Уилбър е ужасно объркан след тази катастрофа и не иска да ви създава повече неприятности. Затова ме помоли да се опитам да оправя веднага нещата.
Лайтстоун измъкна триста долара от портфейла си и ги по-даде на мъжа.
— Ще покрият ли ремонта?
— Но това е… много повече — запротестира съседът, като прие парите след кратко колебание.
— Няма проблем. Ще ви отнеме много време да намерите майстор и после да наблюдавате работата му. Освен това — намигна Лайтстоун — така нито вие, нито Уилбър няма да безпокоите застрахователните агенти, да попълвате разните бумаги, да не говорим, че могат да ви вдигнат таксите. Знаете как стават тези неща в любимите ни застрахователни компании… Между другото — продължи Лайтстоун — Уилбър ще ви бъде благодарен, ако приемете парите като извинение, докато той успее да се върне вкъщи и да ви се извини лично.