— След като огледате попадението — спокойно продължи Уинтърсоул, — трябва да коригирате прицела и да ударите мишената.
Водачът на екипа за откриване и унищожаване на противника плавно вдигна оръжието и със стабилни крака и бедра, извъртайки само рамене, започна бърза стрелба на къси серии…
БУМ-БУМ-БУМ-БУМ-БУМ…
Изстреляните куршуми пръснаха тенекиените кутии, във всички посоки се разхвърча пясък, докато накрая затворът на М16-А1 прищрака срещу празния пълнител.
Секунди по-късно последната от осемнадесетте пробити тенекиени кутии се търкулна и се спря в натрупаната купчина метал.
Всички членове на Бригадата стояха зашеметени, когато Уинтърсоул насочи цевта на М16-А1 обратно нагоре, бутна предпазителя на позиция „СТОП“ и подаде все още димящото оръжие на един от своите войници.
— А сега, джентълмени — обърна се той към зашеметените мъже, — моите хора ще ви демонстрират как точно да използвате М16-А1, ако вашата мишена се движи. Моляви, бъдете внимателни.
Както ще забележите, по време на сражение ситуацията може много бързо да се промени.
38.
На тридесет километра от тайната тренировъчна база на Избраната седма бригада, където мъжете на Уинтърсоул се подготвяха за демонстрацията на нападателна тактика, Хенри Лайтстоун влезе в хотела, като използва вече познатия му заден вход, изкачи аварийното стълбище, провери дали никой не дебне в коридора и почука на вратата.
Майк Такахара погледна през шпионката и бързо му отвори.
— Къде са другите? — измърмори Лайтстоун, доближи се до прозореца и огледа улицата.
Такахара погледна часовника си.
— Допускам, че нормалните хора си дремват в този прекрасен съботен следобед. Но ако всичко върви по план — унило добави техническият агент, — Лари и Томас прехвърлят в момента тарантуливтерариумите.
— Какво измислихте със Стоунър за изясняването на нещата?
— Научил съм се да се пазя от предсказуемите бюрократични некадърници — усмихна се Такахара, приближи се до малката масичка, вдигна един плик и го подхвърли на Лайтстоун. — Но първо да приключим с това. Ето новите ти документи. Поздравления. Вече официално си Хенри Рандолф Лий.
— Хенри Лий? — Лайтстоун замига недоумяващо. — От Вашингтон ли измислиха това южняшко име?
— Хей, не ме гледай. Аз съм американец от японски произход. — Майк Такахара сви рамене. — Поне успях да ги накарам след куп заплахи да ни изпратят клетъчни телефони, защитени от подслушване.
Той извади телефона и го подхвърли на Хенри, който го мушна в задния си джоб.
— Не са кой знае какво, но със сигурност превъзхождат тези на телефонната компания — измърмори техническият агент. — Все още не мога да инсталирам телефон в склада. Този път ми отговориха, че ще го поставят най-рано в понеделник сутринта, но им нямам доверие. Междувременно Лари ми нареди да вися тук и да приемам обажданията.
— А какво прави Стоунър?
— Лари го прати да се навърта около „Чарли“ и да ги държи под око, докато разберем какви дяволи се мотаят около тях.
— Някакви новини от моите приятели — военните?
— Не и допреди половин час.
— Е, какво прави екип „Чарли“?
— Според Стоунър продължават да полагат неимоверни усилия, за да се свържат с някой, който да им съдейства да участват в незаконен лов из провинцията Джаспър. И както ми го описа, май единственото, което не са опитали все още, е да залостят Марашенко на някой ъгъл с къса поличка и малко портмоне.
— Нима я слагат за примамка сама?
— Не, Марашенко, Донато и Либранди се редуват като примамка в различни комбинации. Според Стоунър Райли е измислил интересна врътка. Либранди и Марашенко се снимат из целия град. Дори използват светкавица за вечерните си снимки.
— Значи всеки един от тях да държи в ръцете си фотоапарат, готов да снима с инфрачервен филм, ако някой захапе стръвта — усмихна се одобрително Лайтстоун.
— Погледни! — Техническият агент подаде на Лайтстоун един лист.
— Какво е това?
— Съобщение по електронната поща от Фреди Мур. Дойде преди няколко минути.
Хенри Лайтстоун бързо разгледа текста.
— „Екип «Чарли» има задача да проникне в местната въоръжена група, известна като Избраната седма бригада на тюлените в провинция Джаспър, Орегон — зачете той на глас. — Затова не се изненадваме, че членовете на Бригадата наблюдават техните действия. Предполага се, че групата като цяло представлява минимална заплаха. Съобразно с това екип «Браво» да продължи с възложената му задача и да избягва контакт с агентите от екип «Чарли» до второ нареждане.“