Лайтстоун погледна недоумяващо към техническия експерт на екипа.
— Минимална заплаха? За какво, по дяволите, говори той?
— Нищо не разбирам — призна си Майк Такахара. — Дори всичко наистина да е игра, както казва Лари, и сблъсъкът ти с онзи сержант да е чиста случайност, става нещо много по-сериозно от това, което предполагат Халахан, Мур или екип „Чарли“. Което ми напомни — добави техническият агент, — откри ли нещо за Богс?
— Нищо, което да ме накара да се почувствам по-добре — отвърна Лайтстоун. — Някъде около пет сутринта миналия понеделник Богс е претърпял инцидент с лодката си. Не съм много сигурен какъв, но със сигурност се е блъснал с доста висока скорост, защото е изпотрошил предните си зъби в руля и е опръскал с кръв навсякъде върху командното табло, предното стъкло и палубата.
Очите на Майк Такахара се разшириха.
— Сигурен ли си, че това се е случило на Богс?
— Да, няма съмнение. Но по-нататък нещата стават малко по-объркани.
— Е?
— Прехвърлят Богс в болницата в Медфорд, където имат по-добро оборудване за лечение на раните върху главата му.
— Звучи разумно. — Майк Такахара сви рамене. — И? И преди някой от провинциалната болница да разбере кой е той и какво точно е станало, Богс идва в съзнание, когато няма никой покрай него, изключва монитора, маха венозните игли и електронните сензори, сменя болничната си нощница с болнична пижама, чехли и халат, излиза от стаята с венозната си банка и изминава целия път до изхода, без никой да го попита кой, какво и защо. После, по все още необясним начин, той безследно изчезва.
— В Медфорд? Облечен с пижама, чехли, халат, с бинт и гипсова превръзка на едната ръка, влачейки венозната банка по улицата? — Техническият агент скептично вдигна вежди.
— Открили са венозната банка на тротоара.
— Значи някой го е посрещнал?
Хенри Лайтстоун вдигна длани недоумяващо.
— Как можем да свържем всичко това с екип „Чарли“ и онези военни идиоти, които си мислим, че са лепнали взривното устройство на пикапа ти?
— Труден въпрос — призна Лайтстоун. — Знаем, че екип „Чарли“ търси Богс, ако наистина се опитват да проникнат сред местните бракониери. Но съм дяволски сигурен, че това не е игра, най-малкото след случилото се с Богс.
— Като каза игра… Погледни! — Майк Такахара му подаде някаква разпечатка от малкия си принтер.
— Сега пък какво е това?
— Доклад от предварителните изследвания за онази козина от Голямата стъпка, която ти и Боби сте подхвърлили в лабораторията.
Лайтстоун бързо разгледа доклада, после присви недоумяващо вежди.
— Ти видя ли го? — попита той. Майк Такахара кимна.
— И какво мислиш?
— Неясно, колкото всичко друго — отвърна техническият агент, като триеше клавиатурата с ръкав. — Очевидно не е нещо, с което съдебните експерти се сблъскват всеки ден.
— Но какво означава от техническа гледна точка? — настоя Лайтстоун.
— Е, освен това, което е написано, бих добавил, че новата ти приятелка е сериозно забъркана и всички пътища водят до прекрасните й очи.
— Много точно. — Хенри Лайтстоун хвърли доклада, напълно отвратен от себе си. — Знаеш ли какво ме тревожи най-много в цялата тази операция?
— Какво?
— Боби.
— Бившият ти партньор? — Майк Такахара объркано замига. — Не мога да схвана.
— Освен ако не е станал много добър актьор през годините след оттеглянето си, наистина не мисля, че ни мами.
— Което ни връща към подозрението, че екип „Чарли“ може да попадне под кръстосан огън и никой не знае защо.
— Точно.
— Така че какво да правим, след като Халахан и Мур текущо ни наредиха да стоим дяволски далеч от екип „Чарли“? — попита Майк Такахара.
— Не съм сигурен, че ще се получи — каза замислено Хенри Лайтстоун. — Но определено си заслужава да се опита. Имаш ли обикновен плик и марка за експресна поща?
— Мисля, че да.
Майк Такахара надзърташе над рамото на партньора си, докато Хенри написа дванадесет думи с печатен шрифт в средата на листа.
— Наистина ли мислиш, че това ще ги накара да се раздвижат?
— Все някой ще го стори — обеща Лайтстоун, адресира плика и го подаде на техническия агент. — По-уместният въпрос е кой?
— Без да споменавам кога, къде и как — добави Майк Такахара.
— Ох, да, и това — доволно се усмихна Лайтстоун. — Знаеш ли как да намериш пощата?
— Странноприемницата „Смъртоносен огън“ на улица „Брендиуайн“? — Такахара погледна часовника си. — Няма проблеми, ще бъда там след половин час. И после?
Хенри Лайтстоун сви рамене.
— После ще направим това, което винаги сме правили, когато нещата станат напечени. Ще спрем да играем по правилата.