— Малко е нервен, щото трябваше да свалим пак капаците на всички терариуми, за да поставим вътре лампичките, след като вече ги бяхме залепили с тиксото — весело обясни Томас Уошак. — Опитахме се отново да ги замразим, колкото може по-скоро, така че нищо да не изскочи, но предполагам, че студът въобще не притеснява щурците, щото все пак повечето от тях се измъкнаха. После няколко змии почти се изплъзнаха и една за малко да ухапе Лари… И три крокодила избягаха, когато той падна в басейна им… И накрая свършихме тиксото, а повече няма никъде в целия град, така че…
— Добре ли си, Лари? — предпазливо попита Лайтстоун. — Някакви проблеми със стреса, нуждата от сън, фобия от щурци, нещо такова?
— Мамка му! Екстра съм. Само не ми говори повече за проклетите гадинки… Казвай какво става?
Нови три двойни почуквания върху вратата прекъснаха Лайтстоун. Той бързо изгаси светлината в неочаквано утихналия склад, после предпазливо отвори вратата, докато останалите трима агенти стояха с насочени за стрелба оръжия.
Смаяните Боби ла Грейндж и Майк Такахара влязоха в склада и заоглеждаха бедствието наоколо.
— Какво, по дяволите… — понечи да пита Боби ла Грейндж, когато Лайтстоун го прекъсна.
— Дори не питай! По-добре кажи, разкара ли Сюзан?
— Тя е добре — усмихна се бившият детектив от отдел „Убийства“. — Отпратих я с няколко познати ченгета на сафари. Взе си пушката, въдицата и замина с превъзходните си телохранители.
— А ти какво правиш тук?
Бившият детектив от отдел „Убийства“ сви рамене.
— Сюзан не се нуждае от мен, за да й закачам стръвта на куката… Та предположих, че вие, момчета, може да имате нужда от помощ, за да разграничите добрите от лошите. — Студен блясък трепна във веселите очи на Боби ла Грейндж. — Случайно се натъкнах на Стоунър и предложих вместо него да поема наблюдението на екип „Чарли“. Но виждам, че май ще е по-разумно да помогна на Лари тук. — Той огледа още веднъж склада.
— Какво прави сега екип „Чарли“? — попита Лайтстоун, когато всички седнаха на сгъваемите столове, които Дуайт Стоунър разгъна и подреди в кръг.
— Не успях да видя много — докладва Ла Грейндж. — Веднага след шест часа всички се събраха в стаята на водача на екипа в мотела. Помотах се наоколо, но нищо повече не се случи. В седем се свързах с Майк и тръгнахме насам. Ако някой друг ги е наблюдавал, със сигурност не съм го забелязал.
— Нито пък аз — добави Майк Такахара. — Но засякох нещо със скенера, което може да обясни…
— Една минутка, Майк — прекъсна го Лари Пакстън, познатият им безмилостен тон се беше възвърнал. — Да чуем първо за новата работа на Хенри.
Лайтстоун им разказа за действията си през последните три дни в странноприемницата „Смъртоносен огън“ и тренировъчната база на Избраната бригада.
— Къде по-точно е тази тренировъчна база? — попита Ла Грейндж, когато Лайтстоун приключи.
— По права линия на около километър и половина северозападно оттук — обясни Лайтстоун пътя, по който беше стигнал до склада. — Има някаква почти обрасла пътечка, но много лесно може да се заблудиш, ако нямаш компас или карта.
— Ще успееш ли да откриеш обратно пътя до мотора си? — усъмни се Такахара.
— Аха, със сигурност, но вероятно ще ми отнеме малко по-вечко време. — Лайтстоун погледна към часовника си. — Всъщност трябва вече да тръгвам, ако искам да се върна в базата до осем за това нощно учение.
— Хиляда долара за една нощ игра на гоненица в гората с група самоуверени откачалки, настроени срещу правителството? — измърмори Лари Пакстън. — Тези задници кроят нещо, което не очакваме. Въпросът е какво?
— Всъщност мисля, че знам отговора. — Коментарът на Майк Такахара накара всички погледи моментално да се извърнат към него. — Мисля, че се опитват да примамят екип „Чарли“, като използват Богс за стръв.
— Какво? — отекнаха едновременно и петте гласа.
— По-рано тази вечер успях да подслушам телефонните разговори на екип „Чарли“.
— Хей, една минутка — каза Боби ла Грейндж. — Нали ми каза, че всички използвате кодирани клетъчни телефони.
— Е, така е. — Майк Такахара сви рамене.
— Как тогава…
— Ами успяхме да се доберем до защитния код на екип „Чарли“, когато бяхме в Глинко преди няколко седмици — обясни техническият агент.
— Така разбрахме за тайните им планове да скрият Донато и Грийн на тавана и под кой камък до септичната яма Марашенко скри пистолета си — весело добави Томас Уошак.
— Естествено, това не се появи в доклада ни за тренировката — добави Дуайт Стоунър, за да може Боби ла Грейндж да схване.