Правейки се, че изпробва прибора, Лайтстоун изви тялото си на 180 градуса. Веднага забеляза други двама от екипа на главен сержант Аран Уинтърсоул между дърветата на около двадесет метра от основната група.
Тръпки пропълзяха по гърба му, когато видя, че тези мъже държаха автомати със заглушители и оптически мерници за нощно виждане — пълен контраст със стандартните 9-милиметрови пистолети „Берета“, които носеха петимата от Бригадата, отрупани около него. В допълнение всичките рейнджъри бяха облечени с камуфлажни якета и бронирани жилетки. Половин дузина осколъчни гранати се висеха на гайки по якетата на Уинтърсоул и другите трима мъже, прикрепени с някаква залепваща лента на нивото на кръста. И другите двама инструктори носеха такива якета с гайки, но нямаха гранати.
„Двама плюс пет е равно на седем“ — каза си Лайтстоун. — Същите, които забеляза да наблюдават екип „Чарли“. И всичките готови да убиват. Въпреки ужасяващата гледка на екипираните с прибори за нощно виждане стрелци, скрити в близката гора, Лайтстоун почувства облекчение. Значи екип „Чарли“ беше набелязаната мишена на това нощно учение, защото то щеше да се проведе по границите на близкия национален резерват „Уинтгейт“… Освен, разбира се — напомни си Лайтстоун, — ако Уинтърсоул не пазеше в резерва други изненади.
„Е, във всеки случай екип «Чарли» нямаше да бъде сам. Дали щеше да им хареса или не — усмихна се вътрешно Лайтстоун, — но по-опитните и обучени членове на екип «Браво» щяха да ги покриват. Не че ще успеем много да им помогнем, ако нещата не станат по нашия начин…“ Лайтстоун отново насочи вниманието си към своя придружител.
— Удобно ли ги чувстваш? — запита младият войник.
— Страхотни са — призна Лайтстоун. — Сякаш се разхождам на дневна светлина.
— Точно това е идеята — засмя се младежът. — Слушалките са отделени от очилата, така че ако се наложи да свалиш очилата, ще продължаваш да ни чуваш. Микрофонът под яката ти е автосензорен, може едновременно да говориш и да слушаш. Опитай се само да не прекъсваш някой друг, освен ако не е наложително. Всичко ли е ясно?
Хенри кимна.
— Добре. — Младежът извади нещо от кутията зад него. — Ще ти помогна да я облечеш?
— Какво е това?
— Бронирана жилетка.
— По дяволите, за какво ми е? — попита Лайтстоун, когато младият войник здраво привърза коланите от велкро около раменете, гърдите и кръста му.
— Не ти ли каза сержантът?
— Какво да ми каже? — Лайтстоун се извъртя, за да погледне водача на екипа, който незабелязано се бе приближил.
— За да ни стане малко по-интересно тази вечер, нашите противници ще стрелят с истински патрони.
— Какво?
— Не се тревожи — обади се главен сержант Аран Уинтърсоул.
— Те не могат да улучат нищо и на дневна светлина от двадесет метра. А сега ще се препъват в гората почти заслепени от първата зашеметяваща граната. Само стой ниско, запази самообладание и не сваляй очилата… Някога хвърлял ли си граната?
— Виждал съм как го правят по филмите — мрачно отвърна Лайтстоун.
Уинтърсоул се захили.
— Същите движения. Но ако свършиш добре своята работа — да ги издебнеш, да ги повалиш и после да ги вържеш здраво, — няма да се нуждаеш от никакви гранати. Е, за всеки случай, ако те спипат на открито, просто я измъкни от жилетката, задръж лостчето с двата пръста на ръката, с която ще хвърляш. Ето така. — Той демонстрира с граната от собствената си жилетка. — После издърпай щифта с другата ръка и я хвърли.
— Страхотно — измърмори Лайтстоун.
— Запомни — предупреди го Уинтърсоул. — Имаш около две и половина секунди, след като си издърпал щифта, преди да гръмне, затова мятай и залягай. Иначе ще ти пръсне задника.
Уинтърсоул се огледа за членовете на екипа си.
— Още нещо. Бях помолен от лидерите на Бригадата една от техните жени да участва в учението. Не искам да бъде ранена, затова предлагам да я оставим на експерта ни по бойни изкуства.
— Внимавай за топките си, приятелю — захили се един от войниците, но усмивката му моментално замръзна, когато Уинтърсоул го изгледа.
— Някакви въпроси? — запита зловещият лидер на екипа.
— Аха, няколко — спокойно отговори Лайтстоун.
— Тогава ела с мен — нареди Уинтърсоул, а останалите от екипа му се пръснаха в гората. — Ще видя какво мога да ти обясня, преди да се появят твоите противници.
Четиридесет и пет минути по-късно, залегнал в прикритието си в определената зона за действие, Хенри Лайтстоун забеляза първите признаци на движение.