Всъщност единствено многобройните ленти тиксо около мускулестите ръце и крака удържаха за стола напълно вбесения Богс и му пречеха да демонстрира отношението си към детайлите, за които го разпитваше младежът.
Но задържащите го лепенки не попречиха на разярения и изтощен агентприродозащитник да удари с чело лицето на първия си мъчител и да разбие носа му. Което накара младежа да си отмъсти с жесток удар в лицето му точно когато главен сержант Аран Уинтърсоул влезе в малката барака.
Уинтърсоул незабавно нареди на разярения и кървящ войник да излезе навън, като го замени с Едно-четири — инструктора с гипсираната китка — със заповедта на изкопчи информацията от Богс с всички необходими методи.
След още два часа се разбра, че Богс няма намерение да говори, и тогава разяреният млад войник се отказа от заплахите, удари с гипсираната си ръка Богс в лицето… и после смаза с клещи десния малък пръст на федералния агент. Но за пълно учудване на младия рейнджър, това само заинати упорития агент.
„Не биваше да включваме жената — помисли си Едно-четири, поглеждайки към силната млада жена със запушена уста, която продължаваше да се опитва да скъса примките и да се освободи. — Тя е проклета колкото него, ако не и по-проклета. И това, че имаме двама идентифицирани агенти, също с нищо не ни помага. Те само го насъскват.“ Но той нямаше да изрази на глас мнението си. Най-малкото пред главен сержант Аран Уинтърсоул.
Въздишайки, Едно-четири се подготви за следващата фаза, което означаваше, че щеше направи същото с десния малък пръст на младата жена, ако Богс не проговори. Неочаквано в бараката влезе друг човек.
— Някой тук да знае къде мога да намеря сержант… Хей, какво става? — провикна се Хенри Лайтстоун от вратата.
— Защо си тук? — попита младият инструктор. — Нали трябва да си с Бригадата.
Младежът скочи от стола и застана нащрек, защото Уинтърсоул много ясно беше казал, че новият му заместник трябва да провежда тренировъчни упражнения с Избраната бригада, а и не бяха му се доверили за тайните аспекти на мисията.
Но преди Едно-четири да успее да направи или каже нещо друго, главен сержант Аран Уинтърсоул го прекъсна:
— Всичко е наред, Дейвид — успокои го той, като застана зад Лайтстоун. — Хайде, влизай. — Той се протегна и затвори вратата на бараката.
Няколко минути Хенри Лайтстоун се взира в четирите тела, вързани за столовете, преди накрая да проговори:
— Да не съм прекъснал някоя част от учението?
Уинтърсоул се поколеба за миг, като че ли не беше съвсем сигурен как да изиграе ситуацията. Но после продължи с учудващо спокоен и контролиран глас:
— Имаме интересен проблем, Хенри. Изглежда, че някаква съседна конкурентна полувоенна група не споделя възгледите на Избраната бригада. И вместо да се споразумеем за различията, тази друга група изпратила трима от членовете си да проникнат в Бригадата и да наблюдават действията й.
— Не спомена ли, че жената е от Избраната бригада. — Лайтстоун внимателно разтри наболяващите го ребра, като гледаше Наташа Марашенко право в очите, които се изцъклиха над лепенката върху устата й, когато го разпозна.
— Така се предполагаше. Но беше тъмно и не бяхме сигурни, докато тази сутрин не открихме онази жена от Бригадата завързана навън в храстите.
— Не ми прилича много на шпионка — отбеляза Лайтстоун, като си заслужи яростния поглед от пленничката, агент от екип „Чарли“.
— Доколкото мога да преценя, никой от тях не прилича на федерален агентприродозащитник — отбеляза Уинтърсоул.
Лайтстоун примигна.
— Федерални агентиприродозащитници?
— Това е тяхната версия, въпреки че и четиримата очевидно са забравили да вземат значките си. А, и между другото, твърдят, че сме арестувани.
— За това, че провеждаме тренировъчни упражнения?
— Очевидно изпълнихме ролите си прекалено реалистично за вкуса им — усмихна се Уинтърсоул.
— Не разбирам. — Хенри Лайтстоун изигра съвършено объркване. — Тези от конкурентната военна група се опитват да проникнат в Избраната бригада и се представят за федерални агентиприродозащитници? Какво, по дяволите, ги е накарало да го направят? Искам да кажа, как те… Хей, момент, не каза ли трима?
Уинтърсоул кимна рязко с глава.
— Според нашите информатори, старият глупак на оня стол се опитвал да внедри няколко души в Избраната бригада по време на учението ни тази вечер. Жената до него — онази, която ти плени — и другите двама предполагаеми федерални агенти — усмихна се отново Уинтърсоул. — И някой от тези двамата трябва да се казва Лайтстоун.