Онези, които обръщаха гърбовете си на секундата, още щом усетеха и най-слаб намек за скандал.
Биха оставили конгресмена без подкрепа, докато детективите на опозиционния екип, надушвайки кръвта, нанесат ударите си върху другите любими занимания на Реджис Джей Смолсрийд… като прелъстяването на млади жени или помощта за някои от много богатите му поддръжници, и разрешаването на някои техни деликатни лични проблеми.
Например поддръжници като Сам Тисбъри.
Саймън Уотли изведнъж си спомни наполовина изречената забележка на Смолсрийд. Онази, която той прекъсна и Лу Елиот със сигурност чу.
Ох, искаш да кажеш Тисбъри…
Господи.
Ужасен от неочакваното разкритие, Саймън Уотли се ококори от страх.
— Той ни измами, Уотли — заяви Ръстман решително. — Държеше ни в ръцете си. Дори, ако успеехме да намерим и изгорим всички доказателства, включително панталоните, където бършеше кръвта от всички трупове на проклетите диви патици, които кучетата измъкваха от водата, той пак щеше да ни държи в ръцете си. Докладите от пътуванията за отвличането на червеноглавите патици, имената на високопоставените ловци, датите, часовете. По дяволите, може би дори снимки как Тисбъри ловува тук — добави той злокобно.
Конгресният служител продължаваше рязко да клати глава.
— Не се тревожи, ние обискирахме къщата, гаража, двора и колите му. Той не беше толкова организиран.
— Но какво ще стане, ако вече е говорил с Богс?
— Какво те кара да си мислиш, че го е направил? — попита Ръстман. — А дори да го е направил? Елиот не знаеше истинското име на Тисбъри. И ако Богс имаше някакво важно доказателство, той би дошъл при нас с хеликоптер и подкрепление на минутата, в която Уинтърсоул гръмна последната патица. Но работеше сам и това ме кара да си мисля, че той все още не бе повярвал на Елиот и на информацията му. Което означава, че все пак имаме време да разчистим всичко тук.
— Но какво ще кажеш за… тялото? — прошепна Уотли. — Как ще се отървете от него?
— Тялото ли? Какво тяло?
Завеждащият регионалната служба към канцеларията на конгресмена замига объркано.
— Лу Елиот пътува много по мои задачи — обясни Ръстман. — И като имам предвид факта, който току-що споменах, смятам, че той е излетял рано тази сутрин за Мексико точно след лова на конгресмена. Помолих го да провери някои неща в южната част по време на пътуването. Не съм сигурен кога ще се върне. Нека той да реши.
— Наистина ли вярваш федералната полиция да се хване на тази история?
Ръстман сви рамене.
— Доколкото знам, точно сега Лу Елиот се е отправил някъде на юг към американското посолство с нов паспорт и портфейл, пълен с пари, и възнамерява да плаща всичко чрез моята сметка в баровете, на синьорините и ловните клубове. Той е приятел от детството и дяволски добър работник, затова няма да го изритам, ако си позволи истинска ваканция. Хората работят упорито. Правят много пари. Той заслужава малко почивка.
— И — продължи Ръстман — ако човекът, притежаващ паспорта на Лу Елиот, пожелае да похарчи голяма сума с местните, не мисля, че някой там наистина ще се разтревожи твърде за него, нали? Особено ако се случи паспортът да се загуби и мъжът с портфейла продължи да пътува със собствения си документ.
Изминаха няколко минути, докато Уотли осъзнае това, което Ръстман му обясняваше.
— Обмислил си всичко предварително, нали?
Офицерът кимна с глава.
— А ако той беше предал на Богс важна информация и агентите се бяха появили с хеликоптер, тогава какво щеше да правиш? — запита Саймън Уотли.
— Да объркам честотите на радиовръзката им, да ги сваля и да ги убия до един, колкото е възможно по-бързо, а след това да се отправя за Мексико с няколко паспорта и куфар, пълен с пари — отговори небрежно Ръстман.
Лицето Саймън Уотли стана бледо като на мъртвец. Изглеждаше сякаш ще припадне.
— Как можа да си помислиш нещо подобно? — прошепна той дрезгаво.
— По дяволите, каква е разликата?
— Разликата? — Уотли бързо вдигна глава, очите му се ококориха невярващо. — Сериозен ли си?
Подполковник Джон Ръстман се усмихна доволно, но погледът му остана невъзмутим.
— Уотли, помисли за това, което ти, Смолсрийд и Тисбъри искате да направя за вас. После ми кажи каква е разликата — дали ще има пет или десет трупа?