Наташа Марашенко побягна преди Уинтърсоул да улучи прожектора и беше наполовината път надолу по склона, когато се спъна в оголен корен. Тя се просна на земята, изкрещя от изненада и яд и вече се надигаше, когато куршумите засвистяха над главата й… което я забави. И тогава Лайтстоун я настигна и се хвърли върху нея.
При удара нейният „Смит и Уесън“ излетя, но вместо да се опитва да се освободи и да се бори за него, Наташа Марашенко извъртя лакът и го заби в лицето на Хенри Лайтстоун, като смачка прибора му за нощно виждане и разби носа му.
Зашеметен, заслепен и разярен, Лайтстоун се нахвърли, сграбчи за колана на дънките Марашенко, извъртя я, нанесе страхотен удар с бедро, опита се да блокира ръката й, но не успя и трябваше да се защитава, когато жената направо се взриви в серия потенциално смъртоносни удари с ръце и лакти в лицето и врата му.
И преди да разбере какво става, тя се изплъзна от него и побягна, накуцвайки към гората.
Без да обръща внимание на куршумите, които плющяха над главата му, Хенри Лайтстоун се втурна след нея, залегна зад някакво огромно дърво, и пак я подгони, когато неочаквано полетя във въздуха и болезнено се приземи по гръб.
— Нека си отиде, идиот такъв! — изръмжа познат глас в ухо то му.
Но покаченият адреналин в кръвта на Хенри Лайтстоун го накара да я избута встрани и пак да опита да се изправи.
Този път рязко се строполи върху земята и си изкара всичкия въздух. А когато опита да се изправи отново, тя извъртя лявата му ръка зад гърба, обви с дясната гърлото му и притисна сънната му артерия.
— Какво правиш, по дяволите… — задъха се той и замахна, за да се освободи от хватката… После почти изпищя, когато огромната котка изскочи отнякъде и се стовари върху него, като отхвърли и Хенри, и нападателката му в калта.
Миг след това Хенри Лайтстоун установи, че лежи под чувственото тяло на много силна жена, която продължаваше да извива ръката му, а своята притискаше силно около врата му… С пантера, възседнала гърдите му, вкопчила заплашително острите си нокти в тежко дишащите му гърди, като душеше лицето му с твърдите си мустаци и ръмжеше, явно учудена или доволна… преди друг познат глас да изреве над него:
— ФБР, АРЕСТУВАН СИ!
Подсъзнателно, напълно несвързано с изкрещяната заповед, Хенри Лайтстоун трепна и се вторачи покрай главата на пантерата в тъмното небе в… какво?
Той замига, опита се да се съсредоточи, отказа се и погледна безпомощно над рамото си към хилещото се кално лице, осветено от фенерчетата.
— Арестуван? — повтори той. — Аз?
— Ами да — потвърди жената, известна като Карла, а Саша изръмжа в съгласие, когато ги заобиколиха фигури в сини якета с емблема ФБР. Няколко с автомати М-16 с нощни прицели и заглушители се придвижиха бавно и предпазливо покрай него към гората, а друга група, облечени със същите сини якета, се струпаха около тях на безопасно разстояние.
— Ти си агент на ФБР — каза Лайтстоун учудено.
— Брилянтно заключение, Шерлок — захили се Карла в ухото му. — Все още можем да разчитаме на федерален агент като теб.
— И аз съм такъв, синко. Отказах се преди много години, но ме върнаха специално за този случай… Виж — захили се кльощавият брадат и предполагаемо сляп гадател, известен като Мъдреца, и гордо показа надписа ФБР на якето и значката си.
— Свети боже — прошепна Лайтстоун, като огледа другите много познати лица: Лари Пакстън, Майк Такахара, Дуайт Стоунър, Томас Уошак, Боби ла Грейндж и ДаниГотвача с якета на ФБР продължаваха да стоят на разстояние от раздразнената, но очевидно доволна пантера.
— И в случай, че се чудиш, шампионе — заговори тихо Карла в ухото му, — Дани е един от техническите ни агенти, освен това доста приличен готвач.
— Ще се закълнеш ли в проклетата си котка? — запита Лайтстоун, втренчен в обожаващите го яркожълти очи и потрепери, когато ноктите й се впиха по-дълбоко в гърдите му.
— Бих се радвала да го направя, но не мисля, че тя заслужава такова унижение.
— Аха.
— Е, Карла, мисля, че може да го пуснете вече със Саша. — Старши специалният агент от ФБР Ал Грайнърд изпусна тежка въздишка, когато се присъедини към групата, изгледа подозрително дамите от своя нетрадиционен таен екип и прибра револвера си в кобура.
— Мм, не, не мога — след миг съобщи Карла.
— Защо?
— Защото ти го арестува.
— Но това беше само шоу… да не ги гони повече — напомни й нетърпеливо Грайнърд, който сега имаше малко разтревожен вид.
— Знам, но кой го е грижа? Аз го залових и ние спечелихме — засмя се жената с калното лице за голямо учудване на шефа си.