Няколко минути по-късно специален агент Дуайт Стоунър коленичи до ръба на разрушеното маскировъчно покритие върху септичната яма. Един по един издърпа с мускулестите си ръце пребледнелия специален агент Донато, изпълняващ ролята на конгресмена, и специален агент Либранди, посредника. Измъкна ги от хлъзгавата, дълбока близо три метра бетонна яма, бърчейки нос от разнасящата се люта миризма на разложени канализационни мръсотии и на сълзотворен газ.
Щом Стоунър замислено насочи струя вода от близкия маркуч към лицата на двамата вонящи и зашеметени агенти, Лари Пакстън прекоси учебния полигон и протегна ръка към Хенри Лайтстоун, за да му помогне да се вдигне от калта.
— Хенри, приятелю, ти направи няколко наистина прекрасни движения с тази дама. Наистина добри — поздрави Пакстън агента с плътен провлечен глас. Вдигна Лайтстоун на крака, после демонстративно избърса калта от ръцете си. — Мога да те уверя, че никога не съм виждал нещо подобно. Трябва да е някой от онези щури ритуали на белите, за които някога моят татко ми разказваше. Момичето се приближава, усмихвайки се привлекателно, а момчето я прегръща страстно и я целува, след което момичето го наругава хубаво. Леле, леле, леле!
Пакстън спря за момент и заоглежда раздърпания си партньор.
— Приятелю, искрено се надявам, че не е успяла да откъсне нещо, което може да ти потрябва по-късно.
— Точно така, Пакстън. — Хенри Лайтстоун потрепери, след като внимателно опипа разбития си окървавен нос. — Разбери дали не можем да я подразним още малко, за да я ядосаме истински.
— По дяволите, никой повече не бива да я дразни. Всеки глупак трябва да е забелязал, че ти вече го направи. Право да ти кажа, мисля си, че след това изпълнение ще трябва да ви поизмием и двамата с маркуча. Което ми напомня, агент Марашенко — добави командирът на екип „Браво“ с доволна усмивка, като сведе поглед към калната и все още видимо разгневена противничка на Лайтстоун, — че долу в септичната яма намерихме истински пистолет с няколко едва забележими отпечатъка на федерален агент, който вероятно го е използвал. Предполагам, че знаеш кой може да го е загубил?
Пакстън предпазливо държеше с палеца и показалеца на дясната си ръка мокрия 10-милиметров полуавтоматичен пистолет „Смит и Уесън“, полепнал с мръсотия, като внимателно разтвори крака, за да се предпази от тънката струя рядка течност, която се изливаше от цевта.
Без да обръща внимание на предложената ръка на Хенри Лайтстоун, специален агент Наташа Марашенко неустойчиво се изправи, издърпа капещия пистолет от ръката на Пакстън, измърмори на един дъх нещо по адрес на мъжете и се отдалечи с видимо наранена гордост, едва контролираща гнева си и напълно изтощена. Мускулестите й бедра ясно изпъкваха под тънката материя на опънатите мокри и кални дънки, докато си пробиваше път към течащата вода.
— Леле, леле, леле. Това момиче определено превъзхожда обикновените федерални агенти наоколо, без да споменавам за по-ходката й — изкоментира Лари Пакстън одобрително, докато с Лайтстоун наблюдаваха как стройната тъмнокоса млада агентка издърпва маркуча от ръцете на Стоунър и след това коленичи да помогне на другарите си от тайния екип да отмият сълзотворния газ от очите си.
— А е и много приятна за гледане — съгласи се Лайтстоун безразлично, докато предпазливо опипваше някои от деликатните места под корема си. — Ако харесваш синеоките диви котки, които се бият нечестно.
— Знаеш ли, Хенри, стори ми се, че тя почти успя да те хване натясно, преди да чуем последния сигнал — коментира замислено старши агентът на екип „Браво“. — Ако старият Фреди не беше надул свирката, това малко момиче можеше да се измъкне от веригата и сериозно да срита мършавия ти задник. Вероятно следващия път ти ще си този, който ще танцува около тази септична яма, а аз ще се боря в калта с младите агентки, които вероятно харесват мъжагите от Седма кавалерия.
Хенри Лайтстоун се усмихна.
— Цялата е твоя на следващата тренировка, Пакстън. Но те предупреждавам, че тя рита, хапе и не обича да губи. Ако се опиташ да я дразниш, и ти ще се озовеш…
— Ах, нима говорите за дразнене, момчета… — възкликна специален агент Дуайт Стоунър и после посочи към платформата, накуцвайки зад партньорите си. — Тримата агенти наблюдаваха безмълвно как командирът на отдела за специални операции Дейвид Халахан скочи от платформата, огледа за последен път тренировъчния терен, поклати глава с явно отвращение и тръгна към отдалечената сграда.
— Смяташ ли, че този път прекалихме? — попита Стоунър.
Лари Пакстън кимна с глава.
— Възможно е, Стоунър, приятелю мой. Май точно така стана.