Заместниккомандирът на отдела за специални операции замълча, за да успее да подреди мислите си, после добави:
— А и те няма да ни вкарат в конфликт с играч като Смолсрийд, освен ако, първо — не са абсолютно сигурни, че той наистина е виновен и, второ — че ние можем да го разобличим. Защото, ако не успеем, той пак ще се измъкне, а те няма да искат нови наприятности с него.
— Малко несвързано, но пък доста точно и кратко изложи ситуацията — подсмихна се Халахан.
— Благодаря. Тук не е лесно да си заместник. Но все още съм малко объркан. Как в една официална молба от кабинета на конгресмена Реджис Джей Смолсрийд може да се вмъкне някаква антиправителствена въоръжена група от откачалници. Ако Смолсрийд наистина върши някакви мръсотии, няма ли да е последният човек на света, който ще иска да се напъхаме в неговия район?
— И аз това се чудя — призна си Халахан. — Очевидно отговорът е, че той не сере в собственото си гнездо. Но пак не е съвсем сигурно. Защо иначе Уилбър ще напече задника му. И освен това — добави шефът на отдела за специални операции — възможно е да разкрием далаверата на конгресмена.
Фреди Мур недоверчиво се втренчи в своя шеф.
— Моля?
— Мисля, че поради няколко причини силно политизираните ни шефове биха искали да ни въвлекат в ситуацията и да видят как ще се издъним. Особено след като няма да отговарят, ако нещо се обърка.
— Господи! — Мур изумено клатеше глава. — Колко години си прекарал в министерството във Вашингтон?
— Прекалено дълго — потвърди Халахан. — Това се нарича професионална параноя. И ако с теб е така, не мисля да се тревожим повече за това. Нека да се върнем на екип „Браво“.
— Един момент — протестира Мур. — Нали каза, че ще ги пуснеш срещу конгресмена?
— Наистина ли искаш екип, който покрива с тънки дъски септични ями и после ги посипва с чакъл, да работи по тайното разследване на един конгресмен… Особено срещу Смолсрийд, чиято омраза лесно може да се събуди, ако въобще е замесен в нещата, подозирани от Богс? Помисли — продължи Халахан. — Остават ни най-много още две години до достойното ни оттегляне.
— Не, предполагам, че не — неохотно се съгласи Мур.
— Точно както и аз се чувствам. — За миг Халахан срещна втренчения поглед на своя заместник. — Но мисля, че имаме интересен избор. Когато каза, че на екип „Чарли“ не може да бъде възложено нещо наистина сериозно, имахме ли много заплетена ситуация… или сериозна опасност?
Фреди Мур отговори без колебание:
— Опасност, разбира се. Екип „Чарли“ може чудесно да се справи със сложни ситуации, но…
— Проучих тази псевдогрупа, докато обработваше резултатите от тренировката — прекъсна го Халахан предпазливо. — От това, което успях да разбера, Избраната седма бригада на тюлените се състои от няколко души на средна възраст с наднормено тегло, нереализирани, самодоволни, ораторстващи Светото писание, отклонили се от правия път, които са стигнали до брилянтното заключение, че ако се заровят в непроходимите планини далеч от ядрените мишени и останат там достатъчно дълго, биха презаселили света, след като всички други се изтрепят в ядрената война.
— Страхотна идея — отбеляза Мур. — От колко време са там?
— Според моят информатор — щатски служител, успял да контактува с тях преди години по време на лов за елени извън сезона — те са се покрили в малък каньон около триста акра в провинцията Джаспър, Орегон, дарен им за тази цел от един техен член, някъде преди около двадесет години.
— Двадесет години? — Мур се втренчи недоверчиво в своя шеф. — Боже господи. — И после изведнъж му хрумна: — Как преживяват?
— Както изглежда — чрез незаконни сделки, лов и допълват средствата си с хранителни помощи и сполучливо осребряване на чекове за социални осигуровки.
— Кажи ми, че се майтапиш.
Халахан поклати глава. Изведнъж лицето му доби възмутен израз.
— Имам впечатление, че не се вълнуват много от събирането на хранителни помощи и от благотворителните чекове. Основно се тревожат чия съпруга или приятелка да разменят. Всички твърдят, че това е някаква версия на старомодна и побъркана хипикомуна. Но въпреки това никой не им обръща особено внимание. Предполагам, че знаеш мотото на Орегон: живей и ми позволи да живея.
— Говориш за съпруги и приятелки? Наистина ли са се задържали там толкова дълго?
— Повечето от жените са останали в групата, макар и не с един и същ съпруг или приятел според щатският служител. И най-интересното е, че според него жените недоволстват. Вероятно защото те вършат повечето работа, докато момчетата само се мотаят наоколо и си говорят.