— Звучи ми като определението ти за мързелив нехранимайко — кимаше удивено Мур. — А децата?
— От това, което разбрах, те се махат веднага след като по-раснат достатъчно, за да могат да се оправят сами.
— Браво на тях. Какво ще кажеш за оръжията им?
— Главно ловни пушки с оптически мерници, няколко 38-и калибър и военни 45-и калибър. Отново са се заредили с муниции. Но моят информатор ми каза, че повечето от нещата, които е видял, са изпотрошени, и подозира, че не са стреляли много през последните няколко години. А, и още едно нещо — добави Халахан. — Говорели много срещу правителството, но напоследък не го спо-менават често. — Студената война свърши и никой не е наминал да им съобщи? — усмихна се Мур унило.
— Очевидно не искат да чуят за това. — Халахан сви рамене. — Вероятно просто се носят по инерция. Но за нас по-важният въпрос е, каква е вероятността тези хора да са по-опасни от група ловци или средно добри агенти, с каквито се сблъскваме всеки ден?
— Група от пияни хора винаги може да бъде опасна — напомни Мур на своя шеф. — Не виждам нещо в тези типове, с което екипът „Чарли“ да не може да се справи. А ако се окажат привърженици на расистката теория за превъзходството на бялата раса, което няма да ме изненада, наистина могат да побеснеят, когато видят етническото разнообразие на екипа. Но същата ситуация ще се получи, ако изпратим „Браво“. Лично аз смятам, че те чудесно могат да се справят с тези хора.
Халахан кимна замислено.
— Ще ги свържем с Богс, опитният агент, който ще им бъде морална опора. А пък той ще продължи да наблюдава обезпокоилия го конгресмен. Но това, за което не можем да сме съвсем сигурни, е дали Уилбър Богс ще позволи на екип от млади агенти да се замеси в неприятностите в неговия район, без значение за какво иска да ги използва.
— Обаче, ако Богс ги помоли малко да му помогнат, екип „Чарли“ ще бъде много по-предпазлив в разпрата с конгресмена, отколкото подозрителния „Браво“ — добави Мур и се ухили. — Освен всичко друго те ще следват заповедите ни и първо ще поискат разрешение за действие. Харесвам това.
— И аз — съгласи се Халахан. — Последен въпрос. Да ги изпратим така или да направим прегрупиране?
— О, да, Марашенко. — Фреди Мур се загледа замислено през прозореца. — По дяволите.
— В екип „Браво“ има подходящо място и тя го желае. Или най-малкото го искаше — напомни Халахан на своя заместник. — Но може би след инцидента с Лайтстоун тази сутрин…
Фреди Мур поклати глава.
— Тая няма да стане. Разговарях с нея след тренировката. Беше бясна на Лайтстоун, няма никакво съмнение в това, но на секундата ще поиска да я прехвърлим в екип „Браво“, ако й предложим.
— Обясни ли защо?
— Не, но останах с впечатление, че е свързано със статуса им.
— „Алфа“ и „Браво“ се смятат за водещи екипи, а „Чарли“ като резерва.
Мур кимна.
— Нещо такова.
— Мислиш ли, че е готова за това? Заместниккомандирът на отдела за специални операции се поколеба, но после си спомни как тя позволи на емоциите да я завладеят, когато Лайтстоун осуети плана й.
— Не, наистина — накрая си призна той. — Но съвсем малко не й достига. Ако я прехвърлим сега, момчетата от „Браво“ ще й създадат неприятности, но също ще я изтикат напред. Иначе не би издържала там повече от три месеца.
— Нека да я третираме като всеки друг — реши Халахан. — Ще я включим в „Чарли“ за тази задача. Тя ще остане част от този екип. Край на дискусията.
— Наистина е честно. Но все още не сме решили какво ще правим с екип „Браво“.
— Защо да не поставим „Браво“ някъде наблизо в резервна позиция… без да казваме на никого — и особено на Богс или на някой от екип „Чарли“? — предложи Халахан. — Така те ще бъдат близо до „Чарли“, в случай че младоците не успеят да се справят с трудностите или ако Богс ги вкара в някаква малко по-сложна ситуация с този бракониер, конгресмена.
Няколко минути Фреди Мур обмисля предложението.
— Идеята не е лоша — призна накрая той. — Но какво ще кажеш на екип „Браво“? Да им обясним ли какво става?
— Няма начин. — Халахан рязко тръсна глава. — Ако го направим, те ще започнат да се мотаят наоколо и ще причинят всякакви неприятности. Особено ако се свържат с Богс и той им наприказва за Смолсрийд. По-добре е да ги закараме там, да ги приковем с някаква задача, която ще ги държи постоянно заети и ще отвлича вниманието им.
— Обаче с какво? — попита Мур замислено. — Тези момчета от мили надушват лъжливите истории, особено като усетят, че сме поели разноските им за почивката.