Замисленото изражение върху лицето на Дейвид Халахан внезапно се смени с доволна усмивка.
— Охох — разнесе се острият смях на Мур. — Защо имам усещането, че екип „Браво“ няма да го хареса?
— Просто импровизирано — предложи весело Халахан. — Къде за последен път спипахме нашите приятели от мексиканската мафия в Ногалес с тропически змии и червенокраки тарантули?
Усмивката, която проблесна върху лицето на Фреди Мур, бързо се прехвърли върху неговия шеф, после изведнъж се смени с неовладян смях.
— А змиите? — задъхваше се той.
— Какво за тях?
— Мислиш ли, че ще успеем да ги опазим живи на студено? — попита Мур, докато бършеше сълзите от очите си. — Чух, че през зимата в Орегон е наистина дяволски студ.
Халахан сви рамене.
— Не виждам защо да не успеем? Ако наистина в склада е много студено, допускам, че гадинките просто биха станали малко по-мързеливи. Освен, разбира се, ако агентите не оплескат нещата, като позатоплят малко повече за собствения си комфорт. Тогава целият екип ще трябва да стои нащрек с часове да не избяга някоя отровна змия или огромен паяк.
— Наистина ли мислиш, че това ще ги заангажира достатъчно и те няма да започнат да обикалят наоколо и да забележат екип „Чарли“?
— Определено се надявам. — Усмивката на Халахан се скри и той замислено забарабани с пръсти върху бюрото. — Междувременно те ще трябва да се настанят в склада, да настроят свързочните системи, да осигурят защитата си, да направят някои съобщения, да разузнаят и извършат покупкопродажби с някои от местните търговци, за да попълнят запасите си. Имаме ли някакви добри източници?
— Е, знам, че момчетата в Нюарк са приготвили разни опасни неща, които са измъкнали от таен контейнер на някакъв австралийски кораб, който бил изоставен преди седмици. Общо около сто вида — отговори Мур. — И от това, което си спомням, повечето са африкански и южноамерикански усойници. Няколко бамбукови змии от Китай, дори кафяви, черни и тигрови змии от Австралия.
— Австралийските змии отровни ли са?
— О, да, определено.
— Добре. Точно с такива неща търгуват типовете от мексиканската мафия. Екзотични и смъртоносни. А паяците? Можем ли да добавим няколко вида и от тях?
— Предполагам. Чух, че в Маями опитват да се споразумеят с асоциацията за защита на животните от зоологическите градини да ни докарат последната партида от червенокраки тарантули, които са хванали.
— Колко ще вземат?
— Около 750. Халахан премигна.
— Седемстотин и петдесет червенокраки тарантули?
— Не, само половината. Останалите са много стари, има и няколко кафяви… Допълнителната екстра е дузина малки каймани — добави Мур. — Трябваше да чуеш сърцераздирателната история, която ми разказа Дженифър по телефона, щом я попитах с какво се хранят проклетите същества.
— За бога, с какво се изхранват 750 тарантули и дузина малки крокодили?
— Според нея с мишки, щурци и пилета. Очевидно не е толкова важно с какво ги храниш, а как — обясни Мур. — Разбрах, че бързите рефлекси помагат извънредно много… Особено при тарантулите, защото те забиват острите малки зъбци в жертвата си — или в това, което докопат. Сигурен съм, че Дженифър ще бъде наистина щастлива да обясни всичките кървави подробности, но не бих й се обадил преди обяда.
— Специален агент Дженифър Грансторм. — Очите на командира на отдела за специални операции заблестяха. — Не сме ли й длъжници?
— Преди години офисът в Маями беше много хубав — отстъпи Мур колебливо.
— Това си помислих — кимна замислено Халахан. — За бога, как ще транспортираме 750 тарантули от службата в Маями до склада в Логърхед, Орегон, без някой да разбере какво става?
— Не знам точно. — На лицето на Мур отново заигра усмивка.
— Бих се обзаложил на един стек в ресторант по твой избор, че Дженифър знае как и на секундата ще ни отговори или най-много да помисли около три минути.
— Защо не й се обадиш… след обяда — предложи Халахан с широка усмивка. — Кажи й много бързо да приготви цялата партида за прехвърляне в Орегон, придружена с… какво?… С всичките подходящи терариуми, нагреватели и друга необходима екипировка, която има подръка. Това ще е нашата екскурзия за екип „Браво“.
— И крокодилите ли?
— О, по дяволите, да. Как ще впечатлим мексиканската мафия, ако ние не положим всички усилия. — Дейвид — Гласът на Фреди Мур граничеше с благоговение. — Напомняй ми, ако нямаш нищо против, никога да не те ядосвам.
— Основен управленски принцип. — Халахан сви невинно рамене. — Ако не можеш да привлечеш вниманието на твоите подчинени със стандартни мотивиращи техники, опитай различен подход.