— Промених решението си. Не е нужно да ми напомняш. — Мур усети как го побиват тръпки, когато се опита да си представи неколкостотин змии, тарантули и крокодили в един склад.
— Радвам се да го чуя. — Дейвид Халахан се усмихна доволно, после продължи: — Така че обади се на Дженифър и после се уговори с офиса в Нюарк. Поискай им две или три дузини различни змии… но се увери, че ще включат смъртоносната усойница и онези австралийски кафяви, черни и тигрови змии. И да добавят, ами, за около два месеца мишки, щурци, пилета, а също и фризери, клетки и такива неща. Мисля, че всички в екипа „Браво“ ще бъдат изцяло заети, съсредоточени и няма да създават неприятности. Но вероятно трябва да изключим…
— Лайтстоун?
Халахан кимна.
— Какво да правим с него? Да го изпратим до Ногалес да започне да работи по новото си прикритие?
— Няма начин — мигновено отхвърли тази възможност шефът. — Искам го тук, в случай че възникнат някои проблеми с екип „Чарли“ и Богс. Понякога Лайтстоун може да бъде трудно контролиран, но е дяволски полезен, когато нещата се объркат.
— Така че…
— Така че докато екип „Чарли“ се справи с военните, всички други от „Браво“ ще се опитват да намерят помещение за неколкостотин тарантули, дванадесет малки крокодилчета и две или три дузини отровни змии — усмихна се Халахан доволно. — Мисля, че някой трябва сериозно да поогледа нашия приятел Мъдреца и неговите сувенири от Голямата стъпка, нали?
— Не е зле. — Мур спря за миг, за да обмисли новата задача на агентите от екип „Браво“. — Това вече може да научи онези момчета да играят честно.
— Съмнявам се.
— И аз — съгласи се Мур. — Но за всеки случай мисля, че е по-добре да ги качим на самолета за Орегон най-късно утре следобед. Имам чувството, че Дженифър ще трябва да опакова онези тарантули и да ги изпрати до посочения склад в Логърхед, преди да сме размислили и да сме променили решението си.
— Точно така. А това означава, че е по-добре да започнеш с приготвянето на официалните документи.
— Удоволствието ще е изцяло мое — ухили се Фреди Мур.
— Да, разбира се. А междувременно — добави Халахан, като отмести встрани листите с резултатите от тренировката. — Аз ще се обадя на стария ни приятел Уилбър Богс. Ще го предупредя да извади големия грил, хладилната чанта и да бъде готов, защото Специалната Операция ще направи живота му много по-нещастен.
8.
На Уилбър Богс му трябваха цели пет минути след инцидента, за да възвърне разсъдъка си.
След две или три минути той установи, че силният удар беше разкъсал ремъка на раменния му кобур и така старият служебен револвер модел 66,357 беше изпаднал почти на шест метра дълбочина в студената мътна вода… Заедно с бинокъла, термоса, пакета с обяда, кутията с рибарски принадлежности, въдицата, кочана с квитанциите, радиостанцията и значката му.
Щеше да открие това много по-рано, ако толкова дълго не беше се взирал обезумяло ту в мрака, ту в изкривената рама на извънбордния двигател, който почти беше изтръгнат от транеца и потрошил задната част на лодката му. Той я избра за предварително определената среща с Лу Елиот, защото знаеше, че екипът на Ръстман ще забележи служебната му моторница в момента, в който я пусне във водата.
После, въпреки оптимистичната прогноза на подполковник Джон Ръстман, на Богс му трябваха почти четири часа да освободи винта от здраво усуканите найлонови мрежи и въжета поради няколко причини:
Първо, оплетените въжета, изкривената рамка и лошо счупената дясна ръка му попречиха да измъкне от водата двигателя.
Второ, ударът разцепи кутията с рибарските му принадлежности и гаечните ключове, клещите и другите полезни инструменти — да не споменаваме портфейла му — се изсипаха на дъното на езерото, оставяйки го единствено с джобно ножче и малка ножичка за нокти на верижката му за ключове.
И трето, той трябваше да направи всичко само с лявата си почти безчувствена ръка, като трепереше да не изпусне ножчето, защото не смееше дори да си помисли колко време щеше да му отнеме да скъса всичките тези въжета и мрежи с нокторезачката.
Първите няколко минути Богс се навеждаше през борда и се опитваше безуспешно да пререже оплетените въжета, които приковаваха мрежата и лодката с някакви котви, които Ръстман и групата му бяха спуснали на дъното на езерото. Накрая се отказа, защото не успяваше да достигне всичките, а и главата му се замая, докато я навеждаше надолу. Като ругаеше Джон Ръстман, Лу Елиот и най-вече Реджис Джей Смолсрийд, загуби още около петнадесет минути да свали дрехите си, да нахлузи спасителната жилетка и после да се спусне в леденостудените води с ранената си и повече или по-малко здравата ръка, за да опипа отдолу въжетата и мрежата.