Но все още можеше да пълзи, напомни си той. Дали ще изкачи стъпалата, или ще излезе до камиона, нямаше значение.
Накрая се укори за гордостта си. Трябваше да потърси помощ.
С решителни последни усилия, успявайки доста добре да се придвижва с една ръка и две колена, Богс пропълзя през входната врата навън… и за щастие откри, че е забравил ключа в ключалката, което определено нямаше да застраши безопасността на дома му. После се свлече по стълбите и алеята до камиона, който за нещастие беше заключил.
С огромни усилия се надигна достатъчно, за да отключи и отвори вратата на кабината, и след това се изтегли върху седалката на шофьора.
Изтощеният мъж облегна главата си на кормилото, докато намалеят вълните на гадене и световъртеж. След като успя да затвори вратата, той се изправи, погледна назад през рамо и забеляза, че влекачът и лодката все още стояха отзад на камиона.
Уилбър Богс знаеше, че е необходима сила, за да скочи отново от камиона, да откачи лодката от влекача, да я премести и да се качи обратно в кабината. Затова той се наведе напред, подпря се на кормилото, напъха ключа в стартера, запали двигателя, премести скоростния лост на заден ход, натисна газта, освободи амбриажа… И усети, че главата му се сгромолясва напред с главозамайваща скорост, докато десният му крак се изплъзна от амбриажа, натисна педала на газта и камионът се устреми назад по пътя.
Кратък проблясък от заслепяваща болка унищожи това, което беше останало от съзнателния му мисловен процес, след като носът му се счупи от удара в твърдото кормило.
Бързото неконтролирано движение назад мигновено спря след удар в метал.
И тогава всичко изчезна в милостива омитворяваща тъмнина.
Лекарят, отговорил на позвъняването на съседа в пет и тридесет тази сутрин, откри Уилбър Богс отпуснат върху кормилото в кабината на камиона… в безсъзнание, покрит с кръв, дишащ на пресекулки и изглеждащ сякаш току-що е претърпял силен челен удар.
Но опитният спасителен медицински екип недоумяваше, защото освен повредената задница на лодката — очевиден резултат от удара с доста висока скорост на влекача на Богс директно в новата здрава пощенска кутия на съседа — те не забелязваха доказателство камионът да е претърпял някаква друга катастрофа.
След внимателен преглед на Богс те забелязаха явно подутата ръка, счупения нос, няколко цепнатини върху устните и много различни рани върху главата и лицето, повечето от които — съдейки по степента на потъмняване — той бе претърпял най-малко преди няколко часа. И когато накрая го измъкнаха от кабината и го положиха върху носилката, откриха, че въпреки ниските температури тази сутрин, техният пациент беше облечен — ако това беше подходящата дума — единствено с влажни дънки и яке. Без чорапи, обувки, бельо и риза.
Въпреки внимателното претърсване не успяха да открият портфейл или документ, за да установят самоличността на жертвата. Обаче камионът беше регистриран на името на Уилбър Богс в град Логърхед на адреса точно от другата страна на улицата срещу изпомачканата пощенска кутия. За нещастие обадилият се съсед — нанесъл се предната седмица — никога не беше срещал своя комшия, а само го забелязвал да влиза и излиза с различни превозни средства. „Форд Експлорър“ с някакъв служебен номер, спомни си той. И заради всичките подутини и контузии, съседът не успя да потвърди, че това е човекът, когото беше виждал.
Всъщност, колкото повече се вглеждаше, толкова повече достигаше до заключението, че въобще не беше виждал своя съсед през последните няколко дни, а лодката и камионът бяха паркирани в гаража през цялото това време.
Очите на съседа се разшириха, когато достигна до логичното заключение, че мъжът, който разруши пощенската му кутия — навярно съседът му, — трябва да има проблеми с пиенето. „Какво друго може да накара някой да се облече по този начин и да шофира така — помисли си той, поглеждайки тъжно към пощенската си кутия, — и то да го направи в пет и петнадесет в тази студена зимна сутрин?“ Лекарите сметнаха, че свидетелят знае всичко.
Но това не беше техен проблем.
Мъжът в камиона, очевидно претърпял някаква катастрофа, имаше сериозни рани. И също така имаше нужда от спешен професионален медицински преглед. В този момент наистина нямаше значение кой беше и какво правеше сутринта полугол в кабината на камиона, който не се знаеше дали му принадлежи.
Затова, след като внимателно го поставиха върху носилката и сложиха няколко защитни подложки на гърба и калъпи около врата и главата и обезопасиха с подобни малки шини подутата му ръка, лекарят съобщи на дежурния шериф в Джаспър, че трябва незабавно да транспортират Обикновения Човек със сериозни рани в болницата в Логърхед.