Старият мъж любопитно вдигна глава, тъмните стъкла на очилата му заблестяха от огнените отражения.
— Нима пред мен стои ловец и философ? — обърна се той към Уинтърсоул.
— Според мен е трудно да бъдеш дълго ловец, без да станеш философ — отговори Уинтърсоул. — Най-малкото за смъртта. На нас, хората, ни липсват здрави зъби и лапи, затова измисляме оръжията. Ако не го бяхме направили, щяхме да се озовем под ноктите на дивите хищници, които идват на този свят много по-добре въоръжени.
— Като правителството ли? — Мъдреца се усмихна многозначително.
Уинтърсоул премигна, после силно се засмя, като тайно по-бутваше крака на придружителката си с ботуш.
— И като споменахте нокти… — Спътничката на Уинтърсоул вдигна на светлината един от герданите.
— Ах, да, млада госпожице, талисманите — отвърна незабавно Мъдреца. — Страшно набито око имате. Бих казал, че този е най-добрият… Кой знае, може би носи най-много късмет — добави той закачливо. — Това ли си избрахте?
Младата жена хвърли поглед към Уинтърсоул, който безразлично сви рамене.
— Всъщност при това пътуване вероятно ще се нуждая от повечко късмет. — За момент тя опипа четирите леко извити нокти, преди да нахлузи натруфения гердан през главата си.
— Тогава избрахте най-доброто — поздрави я Мъдреца. — И доколкото успявам да свържа ноктите с личността — добави той, като вдигна друг гердан и го подаде на Уинтърсоул. — Препоръчвам този на нашия философловец.
— Защо точно този? — Водачът на екипа едва погледна гердана, който държеше в ръката си.
— Защото е от гризли.
Думите му накараха Уинтърсоул да огледа много по-внимателно необикновено дебелите нокти, нанизани на кожената връв.
— Наистина ли? Мислех си, че ноктите на гризлите са много по-остри от тези. — Уинтърсоул ги опипа и подозрително се вторачи в Мъдреца.
Старецът поклати глава.
— Ноктите на котките са остри, а на мечките са здрави. Факт е, че тази мечка — Мъдреца посочи към гердана в ръката на Уинтърсоул — може да изтръгне вратата от пантите, ако иска.
Изражението на Уинтърсоул се смени с разбиране, докато той продължаваше да изследва украсата.
— Да, господине — продължи Мъдреца. — Смятам, че гризли е най-силното животно, с което някога сте се сблъсквали в този живот. Освен, разбира се, ако не сте преследвали някоя от онези полярни мечки. Но мисля, че няма да откриете много от тези същества тук в провинцията Джаспър — захили се старецът.
— Предполагам, че е така. — Уинтърсоул бръкна в джоба си, измъкна навити на руло пари и ги метна на масата.
— Хиляда и сто долара — съобщи той. — Реших да увелича нашия принос. За повечко горещ шоколад. Вече усетих колко е студено нощем по тези планини.
— И като спомена за горещ шоколад… — усмихна се доволно Мъдреца.
Уинтърсоул се извърна на стола, после се вкамени… както и специалистката по комуникациите Азария.
— Стори ми се, че чух някой да влиза — обясни жената тихо. — Какво да ви приготвя, приятели?
— За мен двоен горещ шоколад — бързо поръча старецът. — После може набързо да ми приготвиш един от онези китайски хамбургери с рибен сос и много лук.
— Много лук. — Жената кимна, без да изважда тефтерчето за поръчки от джоба на престилката си. — А вие, приятели? — обърна се тя към другите двама, но бързо осъзна, че никой от тях не й обръща внимание.
— Не се притеснявайте. Тя е добра — увери ги жената и леко дръпна дебелата верига — увита като предполагаем нашийник, — за да придърпа огромната котка до краката си.
Напълно омаян, Уинтърсоул се взираше в разширените зеници на светложълтите очи.
— Какво невероятно животно — прошепна той, почти благоговеещ.
— Не трябва да го чува — посъветва го жената. — Саша смята, че е човек като мен. Или може би точно обратното. Не съм съвсем сигурна. — Усмихна се. — Отгледах я от малка и е много привързана, но учудващото е, че се интересува от хората… И е много добра компания — добави тя и отново дръпна веригата, което подразни огромната котка, която сърдито изръмжа. — Разбира се, когато не се инати.
— Не мислиш ли, че може да нарани някого? — попита уплашено специалистката по комуникациите.
— О, сигурна съм, ако някой се опита да ми стори нещо лошо, на секундата ще го разкъса на парчета — заяви уверено жената. — Но това е една от причините, поради които я смятам за добра компания. Е, какво ще поръчате?
— Същото — отвърна равнодушно Уинтърсоул. Погледът му все още бе впит в искрящите жълти очи, които го наблюдаваха напрегнато, като че ли много по-хищно, отколкото любопитно.
— И за мен — добави нервно Азария.