— Това не е проблем — великодушно се съгласи Смолсрийд.
— Но… — опита се да възрази Саймън Уотли, но конгресменът не му обърна внимание.
— Саймън ще бъде тук точно… нека да кажем в 10,00, просто в случай, че полетът отново закъснее — добави Смолсрийд и намигна, — през ден, от този петък нататък. Никакви бележки, никакви доклади, никакви телефонни разговори. Само ние четиримата в тази стая. И мога да ви уверя, че ако някой федерален агент дори само си помисли да подслушва този кабинет, ще проклина този ден.
— Но… — отново промълви Уотли, обаче никой в стаята не му обърна и най-малко внимание.
— И го дръжте далеч от първа класа — добави Тисбъри. — Правете резервациите на различни имена, случайни места в задната част на салона, по възможност на вътрешни седалки, плащайте в брой и нека някой друг купува билетите. Не искам стюардеса или служител на летището, който е физиономист, да се зачуди защо той извършва всичките тези пътувания до Вашингтон.
— Няма проблеми. — Смолсрийд поклати одобрително огромната си глава.
— Като пътува напред-назад, той ще има достатъчно време да се наспи и да получава пълни инструкции — разнесе се заплашителният глас от сянката.
— Да, по дяволите — отговори уверено Смолсрийд. — Можем да разчитаме на Саймън. Ако се наложи, ще спи в самолета. — В 11,30 сутринта, източно стандартно време, Дейвид Халахан, шеф на специалния оперативен отдел в Агенцията за охрана на околната среда, влезе в офиса на заместника си.
— Някакви новини за Богс? — попита той.
Фреди Мур поклати глава.
— Всички от екип „Чарли“ без Донато, Либранди и Марашенко претърсват града. Преценихме, че е по-добре да държим тези тримата в резерв просто в случай, че Богс не се появи и се наложи да осъществим личен контакт с онези типове от Избраната седма бригада на Тюлените.
— А къщата му? — попита Халахан. — Някой погледна ли вътре?
— Все още не. Наредих им по никакъв повод да не контактуват със съседите. Уилбър е поставил аларми из цялото проклето място, а Либранди е единственият обучен в екип „Чарли“, който може да се справи с ключалките.
— Какво ще кажеш за през нощта?
— Либранди иска да опита, но за да спрем алармата, трябва да се пазарим с местните ченгета, а всеки от тях може да има роднина във военизираната група.
— Добре — съгласи се Халахан със заместника си. — Кажи им да продължат да наблюдават.
Той тръгна към вратата, но изведнъж спря и се извърна.
— Какво става с екип „Браво“?
Фреди Мур погледна часовника си.
— Според доклада, изпратен снощи по електронната поща, може да сме сигурни, че екип „Браво“ ще бъдат ужасно заети през следващите двадесет и четири часа.
20.
— Имам лошо предчувствие — измърмори тихо Майк Такахара, като остави шлайфмашината и избърса дървените трици от лицето си.
— Какво искаш да кажеш? — запита Лари Пакстън. — Ти проектира проклетото устройство.
— Да, но…
— Нали спомена, че като дете си измислял подобни неща с татко си? Къщички за птички, конструктури „Лего“ и подобни неща?
— Да, разбира се, но всичко, което строяхме, винаги се разпадаше — призна си техническият агент.
Дуайт Стоунър измърмори нещо под носа си, после тръгна към багажника на наетия камион, паркиран до огромната купчина сандъци, кутии и торби, съдържащи огромен асортимент терариуми, лампички, специални капаци за терариумите, дълги кабели, свързочни кутии, дузина ролки сребристо тиксо, кутии с щурци и мишки, торби, куки и клещи за змии, мрежи, едрозърнест пясък, купички за вода, четири пластмасови плувни басейна, дълбоки около петдесет сантиметра и с диаметър два метра, и големи фризериракли, които бяха получили по-рано тази сутрин.
След като грабна една мрежа с дълга дръжка, Стоунър отвори камиона и извади 12-калибровата си пушкапомпа „Ремингтьн“-870, кутия с патрони, малко сандъче с лед и пожарогасител. После затвори багажника, върна се в средата на склада до купчината, преброявайки наум седемдесет и два дървени сандъка с ярки надписи, и подаде пожарогасителя на Томас Уошак, сандъчето с лед на Майк Такахара, а мрежата за змии на Лари Пакстън.
Командирът на екип „Браво“ погледна любопитно оръжието.
— За по-сигурно — обясни Стоунър, като зареди пет патрона в пълнителя. — Само в краен случай. Ако нещо започне да се движи, пълзи или се измъкне от онзи уред. Дори да не успеем да го хванем, Уошак ще го замрази или аз ще го застрелям. Край на дискусията.
— Можем ли да направим такова нещо? — попита Томас Уошак, смутен както обикновено.