— О, да, няма проблеми.
Изражението върху лицето на Дуайт Стоунър ясно показа, че всякакви дискусии щяха да почакат за по-добри дни.
— Е, поне знаем, че Халахан се е погрижил да сме добре — отвърна Майк Такахара, след като отвори сандъчето с лед и извади мушнатото пластмасово указание, маркирано с ярки цветове.
— Само защото ни е изпратил по пощата цяла купчина от скъпи противоотрови, не означава, че му пука за нас — възрази Лари Пакстън. — Вероятно иска да защити задника си, ако някога във Вашингтон подушат тази операция.
— Е, но според това тук той ни е снабдил с всички познати на човека противоотрови за змии — обясни Такахара съдържанието на сандъка. — Аха, всичко е в спринцовки с цветни кодове, готово за употреба. Ако нещо се обърка, само трябва да определим кой е ухапан и от кой вид змия… — Той посочи към малката купчина справочни книжки за бърза помощ при ухапване от змии, които пристигнаха с екипировката. — Трябва да открием точния код, да използваме правилната спринцовка с упойката, да я забием в средната област на захапването и вероятно ще оцелеем — при условие че пристигнем навреме в болницата. Ясно ли е на всички?
— Не е мой проблем — съобщи Дуайт Стоунър, като изтърси останалите патрони от джоба на якето си. — Имам двадесет и пет стоппатрона и дванадесет 10-милиметрови с кухи островърхи куршуми в моя „Смит“. Вероятно ще се наложи Халахан да търси още змии, а вие, момчета, ще трябва да се скатаете от стрелбата, но аз няма да бъда ухапан, точка. Край на дискусията.
— И аз — тръсна уверено глава Томас Уошак.
Такахара съмнително заоглежда устройството, което той и Уошак цяла сутрин майсториха от осем плоски шперплатови дъски и над 240 обикновени винта, два крилчати винта и разнообразни модерни инструменти на стойност 1232,00 долара, всичките закупени с пари от кредитната карта на Халахан за специални операции. Накратко казано, те бяха проектирали и сглобили за сметка на правителството огромна дървена тръба, от върха на която смятаха да спуснат неотворения сандък, надеждно и безопасно да го отворят и да напъхат неговите обитатели в приготвения отдолу терариум.
— Е, да започваме основната работа — изсумтя подигравателно Лари Пакстън на видимо нервния технически агент. — Готови ли сте?
— Не съвсем, но…
— Същото е като да скочиш в леденостудени води на езеро по средата на зимата — увери го Пакстън. — Ако се осмелиш да го направиш, вече си вътре и по-бързо ще приключиш със задачата.
— Да смятам ли, че това трябваше да ме вдъхнови? — попита Такахара.
— Ще се вдъхновите само когато ви заповядам — отвърна командирът на екип „Браво“. — Томас, грабни един от онези терариуми ей там, свали капака. Нека Стоунър да изсипе на дъното пясък и после го плъзни под тръбата…
Уошак предпазливо свали пожарогасителя, извади терариума от една от четирите мукавени кутии, вдигна капака и изчака Дуайт Стоунър да изсипе едносантиметров слой сиви камъчета на дъното. После мушна терариума в процепа в долния край на знаменитото устройство, проектирано от Такахара, стегна го здраво в двата издадени края с по два болта и бързо побягна към пожарогасителя.
— А сега, Майк, ти и аз ще започнем със сандък номер двадесет и три, защото отворите му са покрити и няма защо да се безпокоим, че нещо може да се измъкне от тях. — Пакстън направи знак към един от дървените сандъци с ярки надписи на върха на купчината.
— Първо ще срежем обръчите. — Той грабна огромна ножица и преряза преплетените и здраво обвити метални ленти.
— После ще го вдигнем. — Пакстън издърпа лентите и ги захвърли встрани, сетне двамата с Такахара предпазливо повдигнаха тежкия сандък от купчината. — И ще го напъхаме в устройството точно… там.
Тежкият дървен сандък се мушна доста лесно в импровизираната система и неговите обитатели се изсипаха от някаква намачкаш хартия — или това, което агентите успяха да видят през дупките, приличаше на нещо подобно.
— Не мога да повярвам, че не са ни изпратили дори описание на съдържанието — оплака се Лари Пакстън. — Не мислиш ли, че щом някой си е създал главоболието да номерира проклетите сандъци, между другото е можел да направи и един списък? Да виждаш някъде на кутията да пише какво има вътре? — попита отчаяно взиращият се агент.
— Не, освен че са преименували опасните тропически змии в „Рисков товар“ — отговори Такахара, като внимателно разглеждаше от всички страни дървените сандъци.
— Е, няма проблеми. — Лицето на Лари Пакстън вече блестеше от пот в студения склад. — Сега ще смъкнем капака на сандъка, така че…