Бавно и предпазливо Пакстън и Такахара отвъртяха крилчатите гайки и полека приближиха сандъка точно до върха на дървената тръба.
— Добре, сега затегни всички горни винтове — нареди Пакстън. Двамата агенти внимателно завиха крилчатите гайки. После Пакстън въздъхна дълбоко.
— Е, сега започва забавната част.
Звукът от зареждането на патроните в пушкатапомпа отекна през склада, стресна Лари Пакстън, който отскочи назад, после се втренчи в огромния си подчинен. След това се обърна към Такахара:
— Готов ли си?
— Ох, разбира се. Когато кажеш — дрезгаво избоботи Майк Такахара.
Стоунър постави оръжието близко до него и се наведе, за да придържа горната част на сандъка с огромните си ръце, докато Уошак се приближи с пожарогасителя. Пакстън и Такахара грабнаха по една от високоскоростните бормашини, оборудвани с отвертки, и се проснаха върху бетонния под от двете страни на знаменитото устройство на Такахара.
Пакстън и Такахара развъртяха наполовина първите винтове на сандъка, когато изведнъж нещо тупна вътре и двамата обезумяло се претърколиха, а Стоунър вдигна рязко пушката.
— Ще получа сърдечен удар — предупреди Лари Пакстън, без да се обръща конкретно към някого, и легна на бетонния под със затворени очи.
— Казвах ви аз да не го пипаме — ужасено прошепна Уошак на Стоунър, който кимаше и се взираше във водача на екип „Браво“.
След осем минути, с опънати нерви, Пакстън и Такахара измъкнаха от местата им последните два винта, придържащи дъното на сандъка.
— Добре — тихо измърмори Майк Такахара. — Сега става интересно.
Лари Пакстън сърдито изгледа техническия агент.
— Е, Господи, благодаря ти завсичко! Само дето се безпокоях, че ще умра от абсолютна скука тук.
Без да обръща внимание на подигравките му, Такахара внимателно вдигна покритото с пясък парче шперплат, дълго деветдесет и широко шестдесет сантиметра. Пипайки предпазливо, той избута дъното на сандъка, докато покри половината от кутията.
Обитателите на сандъка леко се разместиха.
— Добре — прошепна Такахара на Пакстън, — хвани другия край на дъската, но не прави нищо, докато не ти кажа.
Когато Лари Пакстън предпазливо улови освободената част на сандъка, той усети как обитателите изтропаха тежко.
Всичко продължи малко повече от няколко секунди и после настъпи тишина.
Такахара погледна към колегите си.
— Всичко ли е готово?
Тримата мъже кимнаха с различна степен на увереност.
— Добре — прозвуча гласът на Такахара зловещо и високо в иначе тихия склад. — Едно… Две… Три… Сега!
Миг след като Такахара и Пакстън рязко издърпаха съответните дъски от сандъка, две огромни черни змии с яркочервени ивици върху коремите се свлякоха в терариума и със страшен удар тупнаха върху стъклото, което накара Лари Пакстън да изкрещи „ПО ДЯВОЛИТЕ“ и да отскочи назад.
— Ох, боже господи — шепнеше Томас Уошак, отдръпвайки се бързо, като държеше пожарогасителя пред гърдите си, сякаш трябваше да отблъсне дяволски дух.
Дуайт Стоунър насочи пушката към терариума и после разтреперано се вгледа в огромните змии, които увиха една в друга дебелите си тела и започнаха да опипват стъклото със сплесканите си черни носове.
— По дяволите, какви са тези неща? — шепнеше Лари Пакстън.
— Приличат ми на кобритеджуджета — нервно предположи Майк Такахара.
— Каквито и да са, май са прекалено големи за терариума — отбеляза Дуайт Стоунър.
В този момент силен тропот върху металната врата на склада сепна четиримата агенти.
Стоунър, Уошак и Такахара продължаваха да отправят нежни погледи към змиите, докато Лари Пакстън тихичко се приближи до вратата, погледна през шпионката и изчезна навън.
След пет дълги минути той се върна с разкъсан плик с федерален печат и купчина листа в ръката си.
— Пратка от федералното правителство на новия ни адрес, който дори ние едва открихме? — поклати любопитно глава Майк Такахара.
Лари Пакстън ги изгледа заплашително, после кимна с глава.
— От Дженифър е. Искате ли да чуете?
Такахара хвърли поглед към двете дебели змии, които продължаваха да опипват тънките стъклени стени на терариума, после отново прикова очи в шефа на екип „Браво“.
— Не мисля, че ми се иска — измърмори той, — но давай.
— „Скъпи момчета — започна да чете Пакстън. — Възнамерявах да изпратя това писмо с товара, но се залисахме, докато се опитвахме да приготвим всичките тези проклети неща, а и бързахме да ги натоварим, преди Халахан да промени решението си. Надявам се, че ще пристигне, преди да отворите някой от сандъците.“ Пакстън вдигна поглед, за да види дали неговата публика вече му беше обърнала внимание, и забеляза, че и тримата мигновено отстъпиха три крачки от съмнителната на външен вид апаратура и двете огромни черни змии.