— „Ако все пак сте започнали да ги разопаковате, надявам се, че сте добре.“ Тримата агенти се струпаха около шефа си, с гръб към вратата и с лице към сандъците и устройството на Такахара за прехвърляне на змии. Не само пушката на Стоунър, но и 10-милиметровите пистолети „Смит и Уесън“ на Уошак и Такахара бяха заредени.
— „И понеже ви познавам добре, момчета — продължи Пакстън, — сигурна съм, вече сте разбрали, че тарантулите трябва да се поставят в малките терариуми, а змиите в големите. Между другото, вероятно е добра идеята да запечатате всички капаци, защото големите змии могат много лесно да ги отворят…“ Пакстън погледна към Уошак.
— Хей, всичките тези терариуми ми изглеждат еднакви — заоправдава се Уошак и се скри зад купчината кутии. Малко по-късно той подаде глава.
— Добри новини, момчета — усмихна се широко дребният агент. — Тук отзад има цяла купчина големи терариуми.
За момент Лари Пакстън затвори очи, кимна бавно, после продължи да чете писмото на глас.
— „Кайманите са сериозен проблем. Лично аз не смятам, че пластмасовите басейни, които изпратихме, са достатъчно дълбоки.
Херпетологистите, които наехме, ни увериха, че за кратко време са добри, но все пак проклетите същества могат да изскочат.
Сигурна съм, че ще измислите нещо. Те са много по-бързи, отколкото предполагате и по-добре дръжте пръстите си далеч, докато ги вдигате. И понеже познавам добре Майк, обзалагам се, че вече му е хрумнала много умна идея как да отвори тези сандъци и да напъха съдържанието им в терариумите, без никой да бъде ухапан.“ Майк Такахара се усмихна.
— Добрата стара Дженифър, винаги съм я харесвал.
— Да, ама изчакай да чуеш останалото — изръмжа Лари Пакстън. — „Но не винаги Майк обмисля всичко правилно. Ако планирате да измайсторите трансферно устройство, така че капакът или дъното на сандъка да се плъзва по някакъв начин навън, спомнете си, че тарантулите могат лесно да се измъкнат през едносантиметрови отвори. Наистина трябва да сте готови, когато го правите, защото те са много бързи малки мръсници.“ — Господи — прошепна Дуайт Стоунър.
— „Накрая, бъдете много внимателни със сандъците с покрити отвори. Направихме ги, защото повечето от онези змии са женски и като че ли са бременни. Това не е проблем с тези, които си мътят яйцата, защото за известно време те ще лежат в сандъците. Но… — Пакстън спря достатъчно дълго, за да изгледа със злобен поглед своя подчинен. — Вие трябва да бъдете много внимателни със сандъци номера седем и двадесет и три…“ — Ох, мамицата му — прошепна Майк Такахара.
— „Защото — продължи водачът на екип «Браво» с явно по-вишен глас — има една тигрова змия в щайга номер седем и две отровни, които не снасят яйца — което означава, че те раждат живо поколение — и както изглежда, двете черни змии ще родят всеки момент. Никой от нас тук не знае колко са големи новородените черни змийчета, но предполагаме, че без проблеми ще успеят да се промушат през едносантиметрови пролуки. Според справочната литература, средното потомство на обикновените черни змии е дванадесет. Моето предложение е да направите като нас и да наемете няколко професионални херпетологисти, после да отидете да пиете бира, докато те разопаковат и поставят всичко на място. Но предполагам, че не можете да го направите, защото изпълнявате тайна операция. Е, късмет все пак. Дженифър.“ Майк Такахара се върна до изобретението си за прехвърляне на змии, грабна купчината със справочна литература, после бързо отстъпи зад Стоунър и пушката му. Мърморейки си, той нетърпеливо прелисти и проследи с палец заглавията, докато стигна до „Австралийски змии“.
— Да, ето ги — посочи техническият агент снимката. — Съвсем същите черни гадини.
— Това ли е всичко, което пише? Era ти късмета? — недоверчиво измърмори Дуайт Стоунър.
Лари Пакстън поклати глава.
— Не, има послеслов. — Той подаде писмото на Стоунър и му посочи страницата.
— Хей, може пък да не е чак толкова лошо, момчета. — Майк Такахара продължи да се взира в текста. — Тук пише, че при ухапване отровата на повечето смъртоносни змии в света е средно 218 000 LD50, на тигровите е 15 000, а на обикновените черни змии 700.
— Какво означава това? — попита Томас Уошак.
— Не мога да разбера — призна си техническият агент. — Мисля, че LD50 e смъртоносната доза за броя мишки, които може да убие отровата на една змия. Но хей, ние трябва да имаме по-голяма тегловна маса от седемстотин мишки, нали?